Макс знаеше и подходящия протокол за поздравяване на предатели. Той се ухили, показвайки огромните си кучешки зъби, и се изплю в краката им. Условниците с викове задърпаха веригата му и вдигнаха палките си. Но бързо изцвъртяване от страна на лидера на квакуанците ги спря и те заотстъпваха с поклони.
— Сигурен ли си — уверен ли си, че този — този индивид е онзи, когото търсехме? — попита пернатият офицер. Желязната хватка кимна.
— Открихме го ранен близо до мястото, където бяха заловени Гейлит Джоунз и Фибен Болгър. Бил е виждан в тяхната компания преди въстанието и е известен като един от семейните й слуги от много години. Подготвил съм анализ, който показва, че връзката му с тези индивиди го прави подходящ за внимание.
Квакуанецът кимна.
— Проявили сте извънредна находчивост — каза той на Желязната хватка. — Ще бъдете възнаграден — обезщетен с висок статус. Кандидатът на Сюзерена на Благопристойността по някакъв начин избяга от нашата мрежа, но сега имаме отлична възможност да избираме — да предпочетем негов заместник. Ще бъдете информиран.
Макс беше живял под губруанска власт достатъчно дълго, за да разбере, че това са бюрократи, подчинени на Сюзерена на Цените и Предпазливостта. Нямаше ни най-малка представа какво искат от него и за какво би могъл да им бъде полезен във вътрешните им борби.
Защо го бяха довели тук? Дълбоко във вътрешността на изкуствената планина, издигната оттатък залива срещу Порт Хеления, имаше ужасно количество машини и бръмчащи енергопредаватели. По време на дългото пътуване надолу с автолифта Макс бе усетил, че козината му се изправя от статичното електричество — губруанците и клиентите им изпитваха огромните си устройства.
Квакуанският функционер се обърна и го погледна с едното си око.
— Ти ще изпълниш две функции — каза той на Макс. — Две цели. Ще ни дадеш информация — данни за бившия ти работодател, информация, която ни е полезна. И ще ни помогнеш — ще ни подкрепиш в един експеримент.
Макс отново се ухили.
— Няма да сторя нито едното, нито другото и изобщо не ми пука, ако се държа непочтително. Можете да се облечете в палячовски костюми и да подкарате трициклети, ако щете, пак няма да ви кажа нищо.
Квакуанецът премигна веднъж, после втори път, докато слушаше компютърния превод, изцвъртя къс диалог с колегите си и отново се обърна да го погледне.
— Ти ни разбра погрешно — сбърка думите ни. Няма да има въпроси. Не е нужно да говориш. Твоето сътрудничество не ни е необходимо.
Самодоволната увереност на заявлението звучеше ужасно. Макс потръпна от внезапно предчувствие.
Когато го бяха заловили, нашествениците се бяха опитали да измъкнат от него информация. Беше се подготвил да се съпротивлява с всички сили, но те наистина го шокираха — единственото, което, изглежда, ги интересуваше, бяха „гартляните“. И само за това го питаха непрекъснато. „Къде са предразумните?“ — беше въпросът им.
Беше лесно да ги заблуди, да ги излъже, въпреки всичките им опиати и пси-машини, защото принципните предположения на врага бяха адски тъпи. Галактяни да се хванат на такава детска приказка! Бе прекарал цял ден, за да измисля трикове да заблуди нашествениците.
Например упорито се съпротивляваше да „признае“, че гартляните съществуват. За известно време като че ли ги беше убедил още повече, че следата е гореща.
Накрая те се отказаха и го оставиха на мира. Навярно бяха разбрали, че са били измамени. Във всеки случай след това го назначиха да работи на един от строителните обекти и Макс си помисли, че са го забравили.
Очевидно не бяха. Така или иначе, думите на квакуанеца го разтревожиха.
— Какво искаш да кажеш с това, че няма да ми задавате въпроси?
Желязната хватка доволно поглади мустака си и заяви:
— Иска да каже, че ще изстискат от теб всичко, което знаеш. Цялата тази машинария — той махна с ръка — ще бъде насочена към съвсем малка частица от теб. Отговорите ти сами ще излязат. От тебе обаче ще остане само черупка.
Макс остро си пое дъх, сърцето му затупка по-бързо. Онова, което го крепеше, беше твърдата му решеност: нямаше да достави удоволствието на тези предатели да разберат, че си е глътнал езика. Той се съсредоточи и бавно каза:
— Това… това е срещу… Правилата на войната.
Желязната хватка сви рамене и остави на квакуанския бюрократ да му обясни.
— Правилата закрилят — са предвидени за видове и планети, а не за индивиди. А и във всеки случай тук никой не е подчинен на жреци!