„Били сме пионки през цялото време — помисли си шимито. — О, клетият Фибен!“
Това обясняваше защо Фибен не бе върнат през онази нощ, когато избяга заедно със Силви. Или на следващия ден, или на още по-следващия. Гейлит беше изпитвала такава увереност, че „бягството“ ще се окаже просто нов тест за благопристойност и интелигентност.
Но очевидно не бе така. Трябва да беше нагласено от единия или и двамата други губруански командири, навярно за да отслабят позицията на Сюзерена на Благопристойността. И какъв по-подходящ начин да го сторят от това да откраднат един от най-грижливо избраните му шими „представители на расата“? Кражбата дори не би могла да бъде конкретизирана, защото никой нямаше да бъде открит.
Разбира се, губруанците трябваше да продължат с церемонията. Бе прекалено късно да анулират поканите. Но всеки от тримата Сюзерени можеше да предпочита различен резултат.
— И така, професоре? С какво ще започнем? Вече можеш да започнеш да ме учиш как да се държа като истинска бяла карта.
75.
Галактяните
Другите двама танцуваха около пиедестала, гукаха и пееха в съвършена хармония:
Сюзеренът на Благопристойността потръпна, борейки се с промените. Сега те изцяло се бяха обединили в опозиция. Сюзеренът на Цените и Предпазливостта се беше отказал от надеждата да постигне призовото място — и подкрепяше Сюзерена на Лъча и Нокътя в поканата му за господство. Целта на бюрократа сега беше второто място — мъжкия статус при Смяната на перушината.
Значи двама от тройката бяха установили съгласие. Но за да постигнат целите си, и сексуалните, и политическите, трябваше да свалят Сюзерена на Благопристойността от пръта му. Трябваше да го принудят да стъпи върху почвата на Гарт.
Сюзеренът на Благопристойността им се съпротивляваше, грачейки добре премерени възражения, за да наруши ритъма им и да вметне логични заявления, които да отблъснат аргументите им.
Истинската Смяна на перушината не трябваше да стане по този начин. Това беше принуда, а не истинско единодушие. Беше насилие.
Не за това Господарите на Курника бяха вложили толкова много надежди в Триумвирата. Трябваше им политика. Мъдрост. Другите двама, изглежда, бяха забравили за това. Те искаха да минат по лесния път с Церемонията на Ъплифта. Искаха да поемат ужасен риск, който противоречеше на Кодексите.
Само ако първият Сюзерен на Цените и Предпазливостта беше жив! Жрецът скърбеше. Понякога другите осъзнаваха нечия цена, след като той си беше отишъл, отишъл.
Да загуби срещу обединения им глас, разбира се, бе само въпрос на време. Тяхното единство проникваше през стената от достойнство и непоколебимост, която жрецът беше издигнал около себе си, и стигаше до царството на хормона и инстинкта. Смяната на перушината висеше във въздуха, отблъсквана от непокорството на един от членовете, но това нямаше да трае вечно.
Сюзеренът на Благопристойността трепереше и продължаваше да упорства. Но не знаеше още колко дълго ще може да го прави.
76.
Пещерите
— Клени! — радостно извика Робърт и хвана оглавника на коня на Атаклена. Другата му ръка се протегна към нея.
— Клени, радвам се, че… — Гласът му секна. Той премигна и се опита да прикрие объркването си. — … радвам се, че успя да дойдеш.
Усмивката на Атаклена не приличаше на нищо, което помнеше отпреди, а в аурата й се долавяше тъга, каквато никога по-рано не беше кенирал.
— Разбира се, че ще дойда, Робърт — усмихна се тя. — Съмнявал ли си се изобщо в това?
Робърт се разхождаше в малкия склад, натъпкан до висящите отгоре сталактити с продукти.
— Мога да споря с него. Мога да се опитам да го убедя. По дяволите, той дори няма да възрази, ако му кресна, стига да сме сами и стига след като свърши целият спор аз пак да скоча два метра, когато ми каже: „Скачай!“ — Робърт поклати глава. — Но не мога активно да му попреча, Клени. Не ме карай да нарушавам клетвата си.
Робърт очевидно се бореше между лоялността си към две противни страни. Атаклена усещаше напрежението му.
С все още превързана ръка, Фибен Болгър наблюдаваше спора им, но засега мълчеше.
Атаклена поклати глава.