Робърт тежко въздъхна.
Лидия започна да мести погледа си от Робърт към Атаклена и обратно. В очите й за кратко проблесна нещо донякъде напомнящо на ревност.
„Аз също го притежавам по начин, който ти е недостъпен“ — помисли си Атаклена. Но после изцяло сподели мига с Робърт.
— … Н’тах’хуу, Ютакалтинг — каза той на галседем. — Най-добре да направим нещо, и то бързо.
77.
Фибен и Силви
Тя го чакаше на пътеката, извеждаща от долината на Пещерите. Седеше търпеливо до един извисяващ се бор, точно зад завоя, и заговори едва когато той се изравни с нея и спря Тайхо.
— Мислиш си, че ще се измъкнеш, без да кажеш дори довиждане, нали? — попита Силви. Беше облечена в дълга пола и прегръщаше коленете си с ръце.
Фибен завърза коня за някакъв клон и седна до нея.
— Не — отвърна той. — Знаех си, че няма да имам този късмет.
Силви видя, че се усмихва, изсумтя и се загледа към каньона. Ранните мъгли бавно се вдигаха в утринта, обещаваща чисто и безоблачно време.
— Май си тръгнал да се връщаш, а?
— Трябва, Силви. Това е…
— Зная. Отговорност — прекъсна го тя. — Трябва да се върнеш при Гейлит. Тя има нужда от теб, Фибен.
Той кимна. Не беше нужно да му припомня, че все още има дълг и към нея.
— Виж сега… доктор Суу намина, докато си приготвях багажа. И такова…
— Напълнил си шишенцето, което ти е дала. Зная. — Силви наведе глава. — Благодаря. Смятам, че ми е заплатено добре.
Фибен заби поглед в калта. Беше му неудобно да разговаря на тази тема.
— Кога ще…
— Тази вечер. Готова съм. Не усещаш ли?
Аноракът на Силви и дългата й пола скриваха всички външни признаци. И все пак тя беше права. Мирисът й не можеше да се сбърка.
— Искрено се надявам да получиш онова, което искаш, Силви.
Тя пак кимна. Седяха и не знаеха какво да си кажат. Фибен се опита да измисли нещо. Но каквото и да кажеше, сигурно щеше да излезе глупаво.
Изведнъж под тях — там пътеката се разклоняваше — се разнесе тихо шумолене. Иззад скалистия завой се появи висока фигура. Беше Робърт Онийгъл, преметнал само лъка си и лека раница. Тичаше.
Той погледна нагоре, видя ги и забави ход. Усмихна се, когато Фибен му махна. Стигна до разклона, зави на юг по една малко използвана пътека и скоро изчезна в дивата гора.
— Какво прави? — попита Силви.
— Тича.
Тя го плесна по рамото.
— Виждам, че тича. Къде отива?
— Ще се опита да мине през проходите преди да паднат снеговете.
— През проходите ли? Но…
— Нали майор Пратахулторн изчезна. Лейтенант Маккю и морските пехотинци се съгласиха да се заемат с изпълнението на алтернативния план на Робърт и Атаклена.
— Но той тича на юг — каза Силви. Робърт беше поел по малко използваната пътека, която водеше по-дълбоко в планината Мулун.
Фибен кимна.
— Отива да потърси някого. Той е единственият, който е в състояние да свърши тази работа. — От тона му Силви разбра, че това е всичко, което възнамерява да й каже по въпроса.
Поседяха известно време в мълчание. Краткото преминаване на Робърт поне беше с радост посрещната почивка от напрежението. „Това е глупаво“ — помисли си Фибен. Той харесваше Силви, харесваше я много. Никога не бяха имали такава възможност да разговарят, а сега може би бе последният им шанс.
— Ти изобщо… ти изобщо не успя да ми разкажеш за първото си бебе — припряно каза той.
Разбира се, беше очевидно, че Силви е раждала и кърмила. Следродилните белези бяха признаци на привлекателност в една раса, четвърт от чиито женски изобщо не раждаха. Но у Силви се криеше и някаква болка.
— Беше преди пет години. Бях много млада. — Гласът й бе спокоен и овладян. — Той се казваше… нарекохме го Сичи. Беше подложен на проверка от Бюрото, както обикновено, но го намериха за… „аномален“.
— Аномален ли?
— Да, точно тази дума използваха. Категоризираха го като по-висш в някои отношения… и като „странен“ в други. Нямаше очевидни дефекти, а някои „особени“ черти, така казаха. Неколцина от служителите проявиха интерес. Бюрото по Ъплифт реши, че трябва да го пратят на Земята за по-нататъшна преценка. Държаха се много мило. — Тя подсмръкна. — Предложиха ми да отида с него.
— Обаче не си отишла, нали?
Тя го погледна.
— Зная какво си мислиш. Аз съм ужасна. Затова и не ти казах по-рано. Би се отказал от сделката ни. Мислиш си, че съм лоша майка.