Дихателните процепи на Коулт издишаха.
— Определен тип церебрален резонанс. Обяснението е съвсем техническо. Свързано е с нещо, което прочетох в твоите записи за тези гартлянски същества. Малкото данни, които имаше, изглежда, показват, че мозъкът на тези предразумни същества може да не е прекалено различен от този на земянитите или на тимбримите.
Ютакалтинг се удиви от начина, по който Коулт използваше собствените му подправени данни с такава сръчност и ентусиазъм. Предишното му „аз“ би се възрадвало.
— И какво? — попита той.
— И… чакай да видя дали мога да ти го обясня с пример. Да вземем човеците. Земянитите представляват една от многото пътеки, по които може да се тръгне, за да се стигне накрая до разум. Тяхната включва използването на два мозъка, които по-късно са се слели в един.
Ютакалтинг премигна. Умът му работеше прекалено бавно.
— Ти… ти говориш за факта, че мозъкът им има две частично самостоятелни полукълба?
— Да. И докато тези половини са сходни и излишни в някои отношения, в други те си поделят работата. Разделянето е още по-подчертано при техните неоделфински клиенти. Преди да пристигнат губруанците, проучвах данни за неошимпанзетата, които в много отношения са сходни с патроните си. Едно от нещата, които е трябвало да сторят човеците в началото на програмата си за ъплифтиране, е било да открият начин да обединят функциите на двете половини на мозъка на предразумните шимпанзета в едно съзнание. Докато не бъдело направено това, неошимпанзетата щели да страдат от състояние, наречено „двукамерност“.
Коулт продължи да тътне все по-специализирани термини и накрая Ютакалтинг почти се изкуши да оформи глиф, ознаменуващ собственото му отегчение, но му липсваше енергия дори да размърда пипалцата си.
— … така че резонансът, изглежда, означава, че в обхвата на моите уреди наистина има двукамерни мозъци!
„А, да“ — помисли си Ютакалтинг. В Порт Хеления, по времето, когато все още беше изкусен майстор на сложни планове, бе подозирал, че Коулт може да се окаже изобретателен. Това беше една от причините, поради които бе избрал за съучастник атавистичен шим. Коулт навярно засичаше следи от бедния Йо-Йо, чийто мозък в много отношения напомняше непросветените, неъплифтирани шимпанзета отпреди векове. Йо-Йо несъмнено бе запазил част от своята характерна „двукамерност“, за която говореше Коулт.
Накрая тенанинът заключи:
— Ето защо съм напълно убеден, от твоите и от моите доказателства, че вече не можем да отлагаме. Някак си трябва да стигнем до съоръжение за изпращане на междузвездни съобщения!
— И как мислиш да направим това? — със слабо любопитство попита Ютакалтинг.
Дихателните процепи на Коулт пулсираха развълнувано.
— Навярно можем да се промъкнем, да измамим или да си проправим със сила път до планетарния филиал на Библиотеката, да поискаме убежище и после да призовем всички велики сили под петдесетте слънца на Тенанин. Навярно има и друг начин. Не ме интересува, та ако ще да трябва да откраднем губруански космически кораб. Някак си трябва да съобщим на моя клан!
Това ли беше същото същество, което толкова искаше да избяга от Порт Хеления преди да пристигнат нашествениците? Коулт изглеждаше невероятно променен. Ентусиазмът му беше като огнен пламък, докато Ютакалтинг трябваше внимателно да поддържа своя собствен.
— Искаш да заявиш претенции върху предразумните преди губруанците да успеят да сторят това ли? — попита той.
— Да, и защо не? За да ги спася от такива ужасни патрони, бих заложил живота си! Но е наложително да побързаме. Ако онова, което дочухме по нашия приемник, е истина, пратениците на Института вече са на път за Гарт. Струва ми се, че губруанците са замислили нещо голямо. Навярно са направили същото откритие. Трябва да действаме бързо, ако не искаме да закъснеем!
Ютакалтинг кимна.
— Още един въпрос, видни колега. — Той направи пауза. — Защо трябва да ти помагам?
Коулт въздъхна като спукан балон и върхът на гребена му бързо се отпусна.
— Това ще е от огромна полза за предразумните — изсъска той. — Съдбата им ще бъде много по-щастлива.
— Навярно. Все пак може да се спори. Това ли е причината обаче? Единствено на алтруизма ми ли разчиташ?
Коулт изглеждаше обиден, че изобщо го разпитват повече. И все пак възможно ли беше да е наистина изненадан? В края на краищата той бе дипломат и разбираше, че най-добрите сделки се основават на явен егоизъм.
— Ще е… ще е от огромна помощ за моята политическа партия, ако осигуря такова съкровище — каза той. — Навярно бихме могли дори да съставим правителство.
— Лекото подобрение на нетърпимото положение не е достатъчно за такова вълнение. — Ютакалтинг поклати глава. — Ти все още не си ми обяснил защо да не заявя претенции за собствения си клан. Ние, тимбримите, бихме били отлични патрони за тези същества.