„Да — помисли си тя. — Това е чудесен номер.“ За тимбримите най-добрите шеги бяха онези, които въздействаха и на самия шегаджия, както на всички останали. А тази шега беше почти религиозно изживяване. Защото народът й вярваше във Вселена, която е нещо повече от действаща като часовников механизъм физика, повече дори от капризните приливи и отливи на шанс и късмет на Ифни.
Тимбримските мъдреци казваха, че именно когато се случело нещо подобно на това в момента, те наистина разбирали, че Бог все още се грижи за тях.
„В такъв случай нима и аз преди съм била агностичка? Колко глупаво от моя страна. Благодаря ти, Всеблаго, благодаря и на теб, татко, за това чудо.“
Картината се смени с изглед на пристанищния квартал: шимите танцуваха по улиците и галеха козината на гигантските си търпеливи братовчеди. Въпреки вероятно трагичните последствия от всичко това Атаклена и нейните войни не можеха да не се усмихват на радостта, с която очевидно се приемаха кафявоокосмените роднини. Защото сега гордостта им беше споделена от всички шими в Порт Хеления.
Дори лейтенант Лидия Маккю и нейният намръщен капрал не успяха да се сдържат и се разсмяха, когато едно горилско бебе затанцува покрай камерите, окичено с огърлица от счупени губруански пси-глобуси. Зърнаха и малката Ейприл, която триумфално яздеше горилата си по улиците — гледката на човешко дете направо наелектризираше тълпите.
Полянката вече бе наситена с нейните глифове. Атаклена се обърна и се отдалечи, като остави другите да отразяват ироничната й радост. Тръгна нагоре по горската пътека и спря чак когато стигна до място с ясен изглед към планината на запад. Застана там и започна да кенира с пипалцата си.
Именно там я намери шимът куриер и й подаде къс хартия. Атаклена му благодари и разтвори листа, макар и да си помисли, че вече знае какво пише там.
— У’ит’танна, Ютакалтинг — тихо каза тя. Баща й отново беше във връзка със света. Въпреки всички събития от миналите няколко месеца една сериозна, практична част от нея все пак бе изпитала облекчение, когато получи потвърждение по радиото.
Разбира се, Атаклена беше вярвала, че Робърт ще успее. Затова и не замина за Порт Хеления заедно с Фибен или по-късно, с горилите. Какво би могла да постигне там с малкия си опит, което баща й да не може да стори хиляди пъти по-добре? Ако някой изобщо бе в състояние да превърне слабите им надежди в още по-големи чудеса, това беше Ютакалтинг.
Не, тя трябваше да остане тук. Защото въпреки чудесата Инфинити очакваше смъртните сами да осигурят собствената си застраховка.
Някъде в небето малък въздухолет носеше цялата й обич и всичките й молитви.
86.
Галактяните
Пъстри павилиони осейваха хълма и от време на време се разлюляваха и заплющяваха от яростния вятър. Бързи роботи почистваха всички отпадъци, навени от вихъра. Други носеха и раздаваха освежителни напитки на събралите се сановници.
Галактяни с най-различни форми и цвят се разхождаха на малки групички, които се сливаха и разделяха като в елегантен танц. Любезни поклони, приплясквания и размахвания на пипала изразяваха сложни нюанси на статус и протокол. Добре осведоменият наблюдател можеше да разбере много от тези тънкости — а този ден тук присъстваха много осведомени наблюдатели.
Изобилстваше и размяна на информация. Тук набит, напомнящ на мечка пила разговаряше в отсечени ултразвукови тонове с върлинест линтенов градинар. Малко по-нагоре по склона грима джофури пръстеножреци пищяха хармонична жалба на служител от Института по войната за някакво нарушение по междузвездните пътища.
Често се твърдеше, че на подобни Церемонии на Ъплифта се постигат много повече практически дипломатически договорености, отколкото по време на официални преговори. Днес можеше да бъде създаден не един нов съюз и по същия начин — да бъде разтрогнат.
Съвсем малко от галактянските гости обръщаха внимание на онези, заради които се бяха събрали тук — керван от дребни кафяви фигури, които цяла сутрин се бяха качвали по могилата, обикаляйки я четири пъти.
Досега близо една трета от неошимпанзетата кандидати се бяха провалили на един или друг тест. Отхвърлените съкрушено се спускаха обратно по стръмната пътека.