Навярно правилата бяха нагласени срещу земянити!
Стигна до пункт, управляван от висок губруанец. Нямаше значение, че птицеподобният носеше цветовете на Института по Ъплифт и се предполагаше, че е положил клетва за безпристрастност. Днес Фибен беше видял толкова много представители на този клан в униформата на Института, че вече се бе преситил.
Птицеподобното същество използваше машинен преводач и му зададе лесен протоколен въпрос, после го пусна да продължи.
Докато бързо се отдалечаваше от този тестов пункт, внезапно го осени една мисъл. Ами ако Сюзеренът на Благопристойността бе напълно победен от партньорите си? Каквито и да бяха действителните му намерения, този Сюзерен беше искрен поне в желанието си да проведе истинска церемония. Даденото обещание трябваше да се спази. Но какво да очаква от другите? От адмирала и бюрократа? Те сигурно имаха различни стремежи.
Можеше ли цялата церемония да е нагласена така, че неошимпанзетата да не са в състояние да спечелят, независимо от готовността им за преминаване в следващ етап? Възможно ли бе това?
Този резултат щеше ли да е по някакъв начин от полза за губруанците?
Изпълнен с такива тревожни мисли, Фибен едва издържа поредния тест, включващ фокуси с няколко сложни двигателни функции, докато същевременно трябваше да реши заплетена триизмерна загадка. Когато се отдалечи от този пункт — сега вълните на Аспинал Бей се разбиваха под късните следобедни сенки от лявата му страна — той едва не пропусна да забележи ново раздвижване далеч под себе си. В последния момент се обърна и видя откъде се донася усилващият се шум.
— Що за невъздържаност, за Ифни? — премигна той и се зазяпа.
И не беше само той. Половината от галактянските сановници, изглежда, вече се бяха насочили в тази посока, привлечени от черно-кафявата вълна, която тъкмо се разливаше в подножието на Церемониалната могила.
Фибен се опита да разбере какво става, но сноповете слънчеви лъчи, отразявани от все още ярката вода, не му позволяваха да различи нищо. Единственото, което можеше да каже, беше, че заливът като че ли е покрит с лодки и много от тях сега стоварваха пътниците си на брега, където преди часове бе слязъл той.
Значи в края на краищата повечето от градските шими бяха дошли, за да гледат по-отблизо. Надяваше се никой от тях да не се държи непристойно. Галактяните сигурно знаеха, че маймунското любопитство е основна черта на шимпанзето, и прииждането на шимите само потвърждаваше правилото. Навярно щеше да им бъде отпусната долната част на склона, откъдето да гледат, на което имаха право според Галактическия закон.
Но не можеше да си позволи да губи повече време. Фибен се обърна и бързо продължи напред. И макар да издържа следващия тест по Галактическа история, знаеше, че тези точки няма да допринесат много за окончателния му резултат.
Този път, когато излезе на западния склон, се зарадва, защото вече захладняваше и слънцето грееше приятно. Продължи нагоре, бавно настигайки оредяващата група над себе си.
— По-бавно, Гейлит — промърмори той. — Не можеш ли да си влачиш краката, а? Не си длъжна да отговаряш на всеки проклет въпрос в същия миг, в който е зададен. Не можеш ли да разбереш, че идвам?
Една мрачна част от него се чудеше дали тя вече не знае, но може би не я интересува.
88.
Гейлит
Беше й все по-трудно да вярва, че това наистина има значение. И причината за унинието й не бе просто изтощението от дългия тежък ден или бремето от всички тези объркани шими, които разчитаха на нея да ги води напред и нагоре през лабиринта от все по-сложни изпитания.
Не се дължеше и на постоянното присъствие на Желязната хватка. Вярно, дразнеше я да вижда, че с лекота издържа тестове, на които други, по-добри шими се проваляха, но не чак толкова. Като втори избраник на Спомоществувателя той вървеше точно зад нея с вбесяващо самодоволна усмивка.
Не я безпокояха много и самите изпити. По дяволите, та те бяха най-приятната част от деня! Кой беше този древен човешки мъдрец, който бе казал, че най-чистото удоволствие и най-великата сила във възхода на човечеството е радостта на сръчния майстор от занаята му? Съсредоточена, Гейлит можеше да се дистанцира от света, от Петте галактики, от всичко освен от предизвикателството да покаже уменията си. Под повърхността на всички кризи и мрачни въпроси за чест и дълг винаги стоеше чистото чувство на удовлетворение, когато завършеше някоя задача, и тя разбираше, че се е справила добре, още преди екзаминаторите от Института да й го кажат.