— Ей сега ще ги шашна, Мики — въздъхна Гейлит.
Желязната хватка й се ухили, но Гейлит не му обърна внимание, а се поклони на сороса и се подложи на вниманието на роботите.
89.
Галактяните
Сюзеренът на Лъча и Нокътя се перчеше под плющящия плат на павилиона на Института по Ъплифт. Гласът му пулсираше от гняв.
— Непоносимо! Невероятно! Недопустимо! Това нашествие трябва да бъде спряно, задържано, подчинено!
Гладката рутина на нормалната Церемония на Ъплифт беше разбита. Официалните представители и екзаминаторите от Института — галактяни с най-различни фигури и размери — се щураха под огромния навес и припряно се консултираха с преносимите си Библиотеки, търсейки прецеденти на събитието. Неочакваното смущение беше предизвикало истински хаос. Сюзеренът танцуваше своята ярост пред едно паякообразно същество.
Великият екзаминатор — паякообразен серентин, стоеше отпуснат в кръг от инфокладенци, внимателно заслушан в жалбите на губруанския офицер.
— Нека бъде постановено нарушение, накърняване, върховна обида! Моите войници сурово ще въведат благопристоен ред! — Сюзеренът се накокошини, за да покаже възрозовия цвят, вече видим под външните пера — сякаш серентинът щеше да се впечатли от това, че адмиралът е почти женска, почти кралица.
Но гледката не успя да впечатли Великия екзаминатор. В края на краищата всички серентини бяха женски. Чудо голямо!
Великият екзаминатор обаче криеше развеселеността си.
— Новопристигналите отговарят на всички критерии, за да им се позволи да участват в тази церемония — търпеливо отвърна тя на галактически три. — Те предизвикаха смут, разбира се, и това ще се обсъжда дълго след изтичането на този ден. И все пак те са само една от многото характеристики на тази церемония, които са… е, необикновени.
Губруанецът отвори клюн, после го затвори.
— Какво искате да кажете?
— Искам да кажа, че това е най-нередовната Церемония на Ъплифт от мегагодини насам. Вече на няколко пъти обмислях дали изобщо да не я отменя.
— Няма да посмеете! Ние ще апелираме, ще поискаме обезщетение, ще поискаме компенсация…
— А това би ви харесало, нали? — въздъхна Великият екзаминатор. — Всеки знае, че губруанците сега водят война на прекалено много фронтове. Но присъдата срещу един от Институтите би могла да покрие някои от разходите, не е ли така?
Този път губруанецът остана безмълвен. Великият екзаминатор използва две от пипалата си, за да почеше някаква гънка в черупката си.
— Неколцина от помощниците ми смятат, че точно такъв е бил планът ви от самото начало. В тази церемония има прекалено много нередовни моменти и всички са нагласени от вас. При по-задълбочен поглед обаче всеки от тях като че ли спира точно на милиметри от незаконността. Много хитро сте намерили прецеденти и вратички в правилата. Да вземем например въпроса с човешкото одобрение на една церемония за собствените им клиенти. Не е ясно дали тези ваши представители на заложниците са разбрали с какво се съгласяват, когато са подписали показаните им от вас документи.
— Беше им — бил им е — предложен достъп до Библиотеката.
— Умение, с което вълконите не са известни. Съществува подозрение за принуда.
— Имаме съобщение за съгласието на Земята! От родния им свят! От техните гнезда-майки!
— Да — съгласи се серентинът. — Те са приели предложението ви за мир и свободна церемония. Как бедната вълконска раса би могла да отхвърли такова предложение при ужасните обстоятелства, в които се намира? Но семантичният анализ показва следното: те са смятали, че приемат само да обсъдят въпроса по-нататък! Очевидно не са разбрали, че вие откупувате освобождаването на старите им заявления, направени преди повече от петдесет пактаара! Това позволява да бъде отменен изчаквателният период!
— Това, че не са разбрали, не е наш проблем — отсече Сюзеренът на Лъча и Нокътя.
— Наистина. А дали Сюзеренът на Благопристойността ще се съгласи с това мнение?
Този път последва само мълчание. Накрая Великият екзаминатор вдигна двата си предни крака и ги скръсти в официален поклон.
— Вашето възражение е прието. Церемонията ще продължи при древните правила, установени от Прародителите.
Губруанският командир нямаше избор. Той се поклони, обърна се и се втурна навън, гневно разблъсквайки тълпата от крякащи стражи и помощници.
Екзаминаторът се обърна към робота помощник.
— Какво обсъждахме преди да пристигне Сюзеренът?
— Един приближаващ насам въздухолет, чиито пътници искат дипломатически имунитет и статус на наблюдатели — отвърна машината на галактически едно.