— А, да. Онези.
— Тревожат се, защото губруанските прихващачи, изглежда, се готвят да им отрежат пътя насам и могат да им причинят вреда.
Екзаминаторът се поколеба само за миг.
— Моля те, информирай приближаващите пратеници, че ще бъдем извънредно щастливи да удовлетворим искането им. Да дойдат направо на Могилата, под закрилата на Института по Ъплифт.
Роботът побърза да предаде заповедта. После дойдоха други помощници, които носеха данни и предварителни доклади за още нередности. Един след друг се включваха холоекрани, за да покажат тълпата, пристигнала в подножието на хълма, изсипала се от ръждясали лодки и втурнала се нагоре по неохраняваните склонове.
— Това събитие става все по-интересно — замислено въздъхна Великият екзаминатор. — Чудя се какво ли ще излезе накрая?
90.
Гейлит
Едва след залез, когато Гимелай вече беше потънал зад скрития в тъмни облаци западен хоризонт, съсипаните издържали най-после минаха през последния изпитен екран и се стовариха на тревата. Шестима шени и шест шимита лежаха неподвижно един до друг, за да се топлят. Бяха прекалено уморени, за да се занимават с пощене, от което всички изпитваха нужда.
— Леле, защо не избраха вместо нас да ъплифтират кучета? Или свине? — простена един.
— Бабуини — предложи друг глас. Разнесе се одобрително мърморене.
— Всеки друг освен нас — кратко обобщи трети глас.
„Ex axaltavit humilis — помисли си Гейлит. — И възвисиха най-скромния по род.“ Мотото на земянитското Бюро по Ъплифт произхождаше от християнската Библия. За Гейлит то винаги беше носило нещастния смисъл, че някой някъде ще бъде разпнат.
Очите й се затвориха и Гейлит почувства, че мигновено я обгръща лек сън. „Само ще подремна“ — помисли си тя. Но почивката й не трая дълго. Гейлит усети внезапното завръщане на онзи сън — сънят, в който губруанците са над нея, втренчили се от туловището на злобна машина. Тя потръпна и отново отвори очи.
Последните следи от сумрачна светлина избледняваха. Болезнено ясни, звездите блещукаха, сякаш през нещо, което пречупваше светлината по-силно от атмосферата.
Тя и останалите бързо се изправиха, когато пред тях приближи и кацна ярко осветена въздушна кола. От нея излязоха три фигури — висок губруанец с бяла перушина, паякообразен галактянин и закръглен човек с размъкнати официални одежди. Шимите се поклониха. Човекът беше Кордуейнър Апелб, ръководителят на местното гартско Бюро по Ъплифт. Изглеждаше объркан. Сигурно го бяха сплашили, за да участва във всичко това. Или беше упоен?
— Ъъ, искам да поздравя всички ви — каза той, като пристъпи малко пред другите двама. — Трябва да знаете колко се гордеем с всички вас. Вече са ви казали, че макар и да има някои резултати от тестовете, които все още се обсъждат, цялостната преценка на Института по Ъплифт е, че Пан аргоностес — неошимпанзетата от клана на Земята — са… са били готови за Етап Три от много време насам.
После напред излезе паякообразният представител.
— Това е вярно. Всъщност мога да обещая, че Институтът благосклонно ще обмисли всички бъдещи заявления на Земния клан за по-нататъшни изпити.
„Благодаря ти — помисли си Гейлит, докато се покланяше заедно с другите. — Но моля те, не си прави труда да ме избираш за следващия път.“
Великият екзаминатор се впусна в продължителна реч за правата и задълженията на расите клиенти. Говореше за отдавна заминалите Прародители, поставили началото на галактическата цивилизация, и за процедурите, които установили за всички следващи поколения разумни същества.
Говореше на галактически седем, който повечето от шимите трябваше поне да могат да схващат. Гейлит се опита да внимава, но в тревожните си мисли продължи да се връща на онова, което сигурно щеше да последва.
Беше сигурна, че усеща под краката си усилване на слабото трептене, съпътствало ги през целия път до върха на могилата. То изпълваше въздуха с нисък, едва доловим тътен. После през нея като че ли премина вълна от недействителност и тя се олюля. Вдигна поглед и видя, че няколко от нощните звезди сякаш внезапно заблестяват по-ярко. Други буквално побягнаха, когато точно над главата й се вмъкна овално изкривяване. Там започна да се събира чернота.
Витиеватата реч на Екзаминатора продължаваше. Кордуейнър Апелб унесено слушаше. Но белоперият губруанец видимо ставаше все по-нетърпелив. Гейлит отлично разбираше защо. Сега, когато хиперпространственият шунт беше загрят и готов, всяка изтекла минута струваше скъпо на нашествениците. Щом осъзна това, тя почувства по-топло отношение към дъднещия серентински представител и сбута Микаела, която почти дремеше.