Губруанецът на няколко пъти отваряше клюн, сякаш за да извърши неучтивия акт да прекъсне Екзаминатора. Накрая, когато паякообразното същество спря за миг, за да си поеме дъх, птицеподобният рязко се намеси. Гейлит, която беше учила усилено в продължение на месеци, лесно разбра отсечените думи на галактически три.
— … отлагате, забавяте, спирате! Вашите мотиви са съмнителни, невероятни, подозрителни! Настоявам да продължите, напреднете, побързате с това!
Но Екзаминаторът не му обърна внимание и продължи на галактически седем:
— Като издържахте огромното изпитание, с което се сблъскахте днес, по-сурово от всички, на които съм присъствал досега, вие показахте, че заслужавате да сте младши граждани на нашата цивилизация, и донесохте престиж на своя клан. Онова, което получавате днес, вие сами сте заслужили: правото да препотвърдите обичта към патроните си и да си изберете етапен спътник. Последното решение е изключително важно. За спътник трябва да изберете известна, дишаща кислород, пътуваща сред звездите раса, която не е член на собствения ви клан. Тя ще защитава вашите интереси и безпристрастно ще се застъпва в спорове между вас и вашите патрони. Ако желаете, можете да изберете тимбримите, клана на Кралнит, който беше ваш спътник и съветник досега. А можете да направите и промяна. Можете също да изберете още една възможност — да сложите край на участието си в галактическата цивилизация и да помолите за обръщане на процеса на Ъплифт. Дори тази драстична стъпка е предписана от Прародителите като застраховка за фундаменталните права на живите същества.
„Бихме ли могли? Бихме ли могли наистина да сторим това?“ Гейлит се вцепени от самата идея. Макар и да знаеше, че това почти никога не се допуска на практика, възможността съществуваше!
Тя потръпна и отново се съсредоточи, когато Великият екзаминатор вдигна две ръце за благословия.
— В името на Института по Ъплифт и пред цялата галактическа цивилизация, обявявам вас, представителите на вашата раса, за квалифицирани и способни да избирате и да свидетелствате. Продължавайте и накарайте всички живи същества да се гордеят.
Серентинът млъкна. Най-после беше ред на спомоществувателя на церемонията. При нормални обстоятелства той би трябвало да е човек или може би тимбрим, но не и този път. Губруанският пратеник изигра кратък танц на нетърпение, бързо записука в преводача и думите на галактически седем забумтяха над главите им:
— Десетима от вас ще придружат окончателните представители до шунта и ще свидетелстват. Избраната двойка ще изнесе бремето на избора и честта. Тези двама ще назова сега. Слушайте! Доктор Гейлит Джоунз, пол женски, гражданка на Гарт, Земянитска федерация, клан на Земята.
Гейлит не искаше да излезе напред, но приятелката й Микаела я предаде — сложи ръка на гърба й и нежно я побутна. Гейлит пристъпи две-три крачки към сановниците и се поклони. Машинният преводач отново затътна:
— Желязната хватка Хансен, пол мъжки, гражданин на Гарт, Земянитска федерация, клан на Земята.
Повечето от шимите зад нея ахнаха от изненада и стъписване. Но Гейлит само затвори очи, когато се потвърдиха най-лошите й страхове. До последния момент се беше вкопчила в надеждата, че Сюзеренът на Благопристойността все още може би има някаква сила сред губруанците. Че все още може да принуди Триумвирата да играе честно. Но сега…
Тя почувства, че Желязната хватка застава до нея, и разбра, че се усмихва.
„Стига! Вече търпях достатъчно! Великият екзаминатор сигурно подозира нещо. Ако й кажа…“
Но не помръдна. Не можеше да отвори уста.
Изведнъж, с брутална яснота, Гейлит разбра истинската причина, поради която беше играла целия този фарс толкова време!
„Те са бърникали в ума ми!“
Така всичко ставаше логично. Тя си спомни сънищата… кошмарите на безпомощност под фината, твърда принуда на машини, управлявани от безмилостни нокти.
„Институтът по Ъплифт няма как да провери това.“
Разбира се, че нямаше! Церемониите на Ъплифта бяха неизменно радостни тържества, празнувани от патрон и клиент. Кой е чувал за представител на раса, хипнотизиран или насилен да вземе участие?
„Трябва да са го направили след като отведоха Фибен. Сюзеренът на Благопристойността не може да се е съгласил на такова нещо. Само да знаеше Великият екзаминатор, бихме могли да измъкнем от губруанците обезщетение, колкото цяла планета!“
Гейлит отвори уста и се помъчи да каже нещо. Великият екзаминатор погледна към нея.