Гейлит се напрегна. Великият екзаминатор беше симпатична, но в тези думи се усещаше скрита заплаха. Една грешка и Фибен можеше да влоши нещата още повече отпреди.
Фибен отново се поклони.
— Аз… аз почтително искам обяснение за това… за това как са били избрани представителите на расата.
„Не е много зле.“ Гейлит все още се бореше с хипнозата си. Само да можеше да пристъпи напред и да му помогне!
От известно време неясният склон отвъд кръга от светлини беше започнал да се изпълва с галактянски сановници — онези, които бяха слезли по хълма, за да наблюдават неизвестните събития долу. Сега всички се бяха смълчали и гледаха как един смирен клиент от един от най-младите видове иска отговори от един сановник от Института.
Гласът на Великия екзаминатор беше търпелив.
— По традиция спомоществувателите на церемонията избират двама измежду онези, които са издържали всички изпитания. Макар да е истина, че в този случай спомоществувателите са заклети врагове на твоя клан, на тази вражда официално ще бъде сложен край след завършване на обредите. Ще настъпи мир между клана на Земята и този на Гууксюй-Губру. Възразяваш ли срещу това, младежо?
— Не — поклати глава Фибен. — Не на това. Просто искам да разбера следното: ние задължително ли трябва да приемем избора на спомоществувателя на нашите собствени представители?
Губруанският представител изкряка възмутено. Шимите се спогледаха изненадано. Желязната хватка промърмори:
— Колежанче, когато всичко това свърши, ще те…
Екзаминаторът махна за тишина. Многофасетовите й очи се фокусираха върху Фибен.
— Младежо, какво би направил ти, ако зависеше от теб? Би ли искал да подложим въпроса на гласуване от страна на равните ти?
Фибен се поклони.
— Да, ваше благородие.
Този път писъкът на губруанеца беше наистина болезнен за ушите. Гейлит отново се опита да пристъпи напред, но Желязната хватка силно стисна ръката й.
Серентинската сановничка най-после отговори:
— Макар да ти съчувствам, не виждам как мога да изпълня тази молба. Без прецедент…
— Но прецедент има!
Това беше нов, дълбок глас, идващ от тъмния склон зад сановниците. От тълпата галактянски гости излязоха четири фигури и ако Гейлит преди беше изненадана, сега само можеше да гледа, без да вярва на очите си.
Ютакалтинг!
Стройният тимбрим беше придружен от брадат мъж, чиято провиснала официална роба навярно бе заета от някой двукрак, но не съвсем хуманоиден галактянин, и беше облечена върху нещо, което като че ли бяха животински кожи. До младежа вървеше неошимпанзе, което очевидно трудно стоеше съвсем изправено и носеше много от дамгите на атавизма. Шимът изостана, когато приближиха осветения кръг, сякаш знаеше, че не му е там мястото.
Но именно четвъртото същество — извисяваща се фигура, чийто ярък, надут гребен с достойнство се издигаше нагоре — небрежно се поклони и се обърна към Великия екзаминатор.
— Виждам ви, Кот*Кин’3 от Института по Ъплифт.
Серентинът се поклони в отговор.
— Виждам ви, почитаеми посланик Коулт от Тенанин, и вас, почитаеми посланик Ютакалтинг от Тимбрим, и вашите спътници. Приятно ми е да присъствам на благополучното ви пристигане.
Едрият тенанин разпери ръце.
— Благодаря ви, ваше благородие, за това, че ми позволихте да използвам излъчвателя ви, за да се свържа с моя клан след толкова продължителна принудителна изолация.
— Това е неутрална територия — отвърна представителят на Института. — Освен това зная, че има сериозни въпроси, свързани с тази планета, които искате да обсъдите с Института, след като тази церемония приключи. Но засега трябва да настоя да запазим пристойност. Моля, ще ми обясните ли забележката, която направихте при пристигането си?
Коулт посочи Ютакалтинг.
— Този почитаем пратеник представлява расата, която е била етапен спътник и закрилник на неошимпанзетата още откакто вълконските им патрони са се срещнали с галактическото общество. Ще го оставя той да ви каже.
Изведнъж Гейлит забеляза колко уморен изглежда Ютакалтинг. Обикновено изразителните пипалца на тимбрима бяха отпуснати, а очите му бяха затворени. Той с очевидно усилие пристъпи напред и показа малък черен куб.
— Тук са справките — започна дипломатът.
Един робот излезе напред и взе данните от ръката му. От този момент служителите на Института щяха да се заемат с преглеждането на информацията. Самият Екзаминатор внимателно слушаше Ютакалтинг.
— Справките ще покажат, че в самото начало на галактическата история Церемониите на Ъплифта са се развили от желанието на Прародителите да се предпазят от морална грешка. Те, които са започнали процеса, известен ни днес като Ъплифт, често се консултирали със своите раси клиенти, както днес правят човеците с неошимпанзетата и неоделфините. И представителите на клиентите никога не са им били налагани.