Ютакалтинг посочи събралите се шими.
— Стриктно казано, церемониалните спомоществуватели правят предложение, когато са готови с избора си. На клиентите, издържали всички тестове, присъщи за етапа им, законно се позволява да отхвърлят този избор. В най-чист смисъл това плато е тяхна територия. Ние сме тук като техни гости.
Гейлит видя, че галактянските наблюдатели са възбудени. Мнозина се консултираха с инфокладенците си. Започна да се надига брътвеж на всякакви езици. Пристигна още една въздушна кола с няколко губруанци и преносим комуникатор. Очевидно нашествениците бясно извършваха свое собствено проучване.
През цялото време се усещаше усилването на енергията на хиперпространствения шунт. Ниският тътен сега беше вездесъщ и караше сухожилията на Гейлит да трептят в наложения от него ритъм.
Великият екзаминатор се обърна към формалния човешки представител Кордуейнър Апелб.
— В името на вашия клан, подкрепяте ли тази молба за отклонение от обичайната процедура?
Апелб прехапа долната си устна, погледна Ютакалтинг, после Фибен и накрая отново тимбримския посланик. След това за пръв път се усмихна.
— По дяволите, да! Естествено, че я подкрепям! — отвърна той на англически. Сетне се изчерви и премина на внимателно произнасян галактически седем. — В името на моя клан, аз подкрепям молбата на посланик Ютакалтинг.
Екзаминаторът се отдръпна, за да чуе доклада на помощниците си. Когато се върна, целият хълм се бе смълчал. Неизвестността държеше всички приковани на място. Екзаминаторът най-сетне се поклони на Фибен и каза:
— Прецедентът наистина се тълкува в полза на твоята молба. Да помоля ли другарите ти да покажат избора си с ръка? Или с тайно гласуване?
— Браво, Фибен! — чу се шепот на англически. Младият човек, който придружаваше Ютакалтинг, се усмихваше и показваше на Фибен стиснатите си юмруци с вирнати палци. За щастие, никой от галактяните не гледаше в тази посока, та да забележи нахалството му.
Фибен се насили да остане сериозен и на свой ред се поклони.
— О, гласуването с ръка е достатъчно, ваше благородие. Благодаря ви.
Гейлит се чувстваше ужасно замаяна, докато траеше гласуването. С всички сили се опита да отклони собствената си кандидатура, но същата вцепененост, същата неумолима сила, която й бе попречила да се обади по-рано, я направи неспособна да оттегли името си. Беше избрана единодушно.
Съревнованието за мъжки представител също беше честно. Фибен се обърна към Желязната хватка и хладнокръвно вдигна поглед към яростните очи на високия условник. Гейлит откри, че най-доброто, което може да направи, е да се въздържи, и това накара неколцина от другите да я погледнат с изненада.
Въпреки това тя почти се разрида от облекчение, когато гласуването завърши девет на три гласа… в полза на Фибен Болгър. Когато той най-после приближи до нея, Гейлит се отпусна в ръцете му и заплака.
— Хайде, хайде — рече той. И я утеши не толкова клишето, колкото самият му глас. — Казах ти, че ще се върна, нали?
Тя подсмръкна, кимна и избърса сълзите си. Едно клише си заслужаваше другото. Гейлит докосна страната му и със съвсем леко сардоничен глас каза:
— Моят герой!
Другите шими — освен победените в гласуването условници — се скупчиха около тях и всички се притиснаха в ликуваща маса. Изглежда, церемонията в края на краищата наистина можеше да се превърне в празник.
Застанаха в две колони зад Фибен и Гейлит и поеха по пътеката към върха, където съвсем скоро щеше да се осъществи физическа връзка между този свят и много, много далечни пространства.
Точно тогава над малкото плато отекна пронизително изсвирване. Пред шимите се приземи въздушна кола и препречи пътя им.
— О, не! — простена Фибен. Защото мигновено позна лодката, возеща тримата Сюзерени на губруанските нашественически сили.
Сюзеренът на Благопристойността изглеждаше обезсърчен. Бе клюмнал на пръта си, неспособен да вдигне глава дори само за да погледне към тях. Другите двама обаче чевръсто скочиха на земята и отсечено се обърнаха към Екзаминатора.
— Ние също желаем да представим, предложим, изтъкнем… прецедент!
91.
Фибен
Колко лесно победата може да се превърне в поражение.