Фибен се измъкна от официалната си роба и остави двама от шимите да натъркат раменете му с мазнина. Разкърши се и се опита да си спомни поне някои от хватките, които отдавна беше забравил.
„Прекалено съм стар за тези неща — помисли си той. — А денят беше дълъг и тежък.“
Губруанците не се бяха шегували, когато радостно съобщиха, че са открили изход. Гейлит се бе опитала да му го обясни, докато той се приготвяше. Както обикновено, всичко му изглеждаше съвсем абстрактно.
— Както го разбирам аз, Фибен, галактяните не отхвърлят идеята за самата еволюция, а само за еволюцията на разума. Те вярват в нещо като онова, което ние обикновено наричаме „дарвинизъм“, за съществата по целия път до предразума. Нещо повече, смята се, че природата е мъдра, в смисъл че принуждава всички видове да доказват пригодността си в диви условия.
Фибен въздъхна.
— Моля те, на въпроса, Гейлит. Просто ми кажи защо трябва да се изправям срещу това чудовище. Изпитанието чрез двубой не е ли доста глупаво дори според стандартите на И-титата?
Тя поклати глава.
— Не, не е. Не и ако го погледнеш внимателно. Виждаш ли, един от рисковете, които поема расата патрон при ъплифтирането на нов клиентен вид чак до утвърждаването му като пътуващ сред звездите разум, е, че като се намесва прекалено много, тя може да лиши клиента от неговата същност, от самата му пригодност, направила го кандидат за Ъплифт.
— Искаш да кажеш…
— Искам да кажа следното: губруанците могат да обвинят човеците, че са сторили това с шимите, и единственият начин да бъдат опровергани е да се покаже, че ние все още сме страстни, жилави и физически силни.
— Но аз си мислех, че всички онези тестове…
Гейлит поклати глава.
— Те показаха, че всички на това плато отговарят на критериите за Етап Три. Дори — Гейлит сгърчи лице, като че ли се бореше с изговарянето на думите, — дори онези условници ни превъзхождат, поне в повечето отношения, за които Институтът е установил тестовете. Те са недоразвити само по нашите собствени, по земните стандарти.
— Като например благоприличие и мирис на тялото. Да. Но все още не разбирам…
— Фибен, Институтът наистина не го е грижа кой всъщност влиза в шунта, не и след като сме издържали всичките му тестове. Щом губруанците искат нашият мъжки представител на расата да докаже, че е по-добър според още един критерий — този на „пригодността“ — добре, за това има прецедент, няма проблем. Всъщност тази процедура е била използвана много по-често, отколкото гласуването.
От другата страна на свободното пространство Желязната хватка загряваше и се хилеше на Фибен. Двамата му помощници — Невестулката и Стоманения лост, — се шегуваха с мощния си шеф и се смееха самоуверено на този внезапен обрат в тяхна полза.
Сега беше ред на Фибен да поклати глава и тихо да промърмори:
— Всеблаго, що за начин за управляване на галактиката! Може би Пратахулторн в края на краищата бе прав.
— Какво каза?
— Нищо — отвърна той. Реферът — един пила от Института — вече се приближаваше към центъра на арената. Фибен се обърна и погледна Гейлит.
— Кажи ми, че ще се омъжиш за мен, ако спечеля.
— Но… — Тя премигна, после кимна. Понечи да каже още нещо, но онзи поглед отново се впи в нея отгоре и тя просто не беше способна да намери подходящите думи. Потрепери и със странен, далечен глас успя да произнесе:
— Размажи го… заради мен, Фибен.
Блясъкът в очите й не беше варварска жажда за кръв, а нещо много по-дълбоко. Отчаяние.
Фибен кимна. Не си правеше илюзии относно онова, което Желязната хватка възнамеряваше да стори с него.
Реферът ги извика да се приближат. Нямаше да има оръжия. Нямаше да има правила. Подземният тътен се бе превърнал в твърдо, гневно ръмжене и зоната на безпространственост над главите им трептеше по краищата, сякаш заредена със смъртоносна светлина.
Започна се с бавно обикаляне. Фибен и съперникът му предпазливо се гледаха, пристъпвайки в пълен кръг около арената. Деветима от шимите стояха на склона над тях заедно с Ютакалтинг, Коулт и Робърт Онийгъл. Срещу тях боя наблюдаваха губруанците и двамата приятели на Желязната хватка. Различните галактянски наблюдатели и представителите на Института по Ъплифт заемаха дъгите между тях.
Невестулката и Стоманения лост окуражаваха водача си и се зъбеха.
— Тръшни го, Фибен — викна един от другите шими. В края на краищата целият сложен ритуал, цялата тайнствена и древна традиция и наука се беше свела до това. Този бе начинът, по който Майката Природа излъчваше окончателния победител.
— Започ-ни! — Внезапният вик на рефера се блъсна в ушите на Фибен като свръхзвуков писък миг преди да избумти машинният преводач.