Желязната хватка беше бърз. Хвърли се право напред и Фибен едва ли не прекалено късно разбра, че маневрата е уловка. Понечи да се дръпне наляво и чак в последния момент промени посоката, като нанесе удар с крак.
Попадението не завърши със задоволителното изхрущяване, на което се беше надявал, но Желязната хватка наистина извика, залитна и се хвана за ребрата. За нещастие, Фибен загуби равновесие и не успя да се възползва от кратката си възможност. След секунди тя вече не съществуваше и условникът отново пристъпваше към него, този път по-предпазливо, с убийствен блясък в очите.
„През някои дни просто не си струва да ставаш от леглото“ — помисли си Фибен, когато възобновиха обикалянето.
Всъщност днешният ден беше започнал със събуждането му в хралупата на едно дърво на няколко километра от Порт Хеления, където парашутите на плочестия бръшлян обкичваха голите клони на опустялата овощна градина…
Желязната хватка нанесе силен десен удар. Фибен се шмугна под ръката му и контраатакува. Противникът му парира и ръцете им се срещнаха с тъп звук.
… Войниците на Нокътя бяха проявили злобна учтивост, така че той здраво препуска с Тайхо, докато не стигна до стария си затвор…
Покрай ухото му изсвистя юмрук като топовно гюле. Той пристъпи в обсега на протегнатата ръка и се извъртя, за да забие лакът в открития стомах на врага си.
… Загледан в изоставената стая, бе разбрал, че му остава съвсем малко време, и беше препуснал с Тайхо по опустелите улици…
Ударът не бе достатъчно силен. Нещо по-лошо, Фибен реагира прекалено бавно, за да се изплъзне от ръката на Желязната хватка, която светкавично се сви и се протегна изотзад към гърлото му.
… и пристанището беше препълнено с шими — те се трупаха по кейовете, сградите, улиците, и гледаха…
Смазващият натиск заплашваше да прекъсне притока му на въздух. Той приклекна, плъзна десния си крак назад между бедрата на противника си, наведе се напред и се извъртя, прехвърли тежестта си в обратната посока и се отблъсна. Десният крак на Желязната хватка изгуби опора, но ръката му се беше впила в гърлото на Фибен и стискаше. Накрая го пусна — но с парче кожа и месо.
… Той размени коня си срещу лодка и пое през залива към шамандурите на бариерата…
Кръв шурна от гърлото на Фибен. Раната беше само на сантиметър от вратната му вена. Съперникът му бързо скочи на крака. Бе направо страшно колко светкавично можеше да се движи.
… води умствена битка с шамандурите и заслужи — чрез разума си — правото да продължи…
Желязната хватка оголи зъби, протегна дългите си ръце и нададе смразяващ кръвта вик. Гледката и звукът сякаш пронизаха Фибен като спомен за битки, водени много, много преди шимите изобщо да могат да управляват космически кораби, когато сплашването е било половината от всяка победа.
— Давай, Фибен! — извика Робърт Онийгъл, противодействайки на заплашителната магия на условника. — Хайде, момче! Направи го заради Саймън.
„Дрисльо — помисли си Фибен. — Типично човешки трик — да ме подтиква с чувство за вина!“
И все пак успя да отблъсне моментната вълна на съмнение и се ухили на врага си.
— Естествено, можеш да пищиш, но можеш ли да направиш това?
Допря палец до носа си и размърда пръсти. После трябваше бързо да отскочи, за да избегне хвърлилия се напред шим. Този път и двамата нанесоха чисти удари, които прозвучаха като думкане на барабани. И двамата залитнаха в срещуположните краища на арената и се обърнаха задъхани и оголили зъби.
… Брегът беше осеян с отпадъци и изкачването по скалите бе дълго и тежко. Но се оказа, че това е само началото. Изненаданите представители на Института вече бяха започнали да разглобяват уредите си, когато той ненадейно се появи и ги принуди да останат и да продължат тестовете още малко. Те решиха, че няма да им трябва много време, за да го пратят отново вкъщи…
Следващия път, когато се сблъскаха, Фибен понесе няколко тежки удара по лицето, за да се приближи достатъчно и да хвърли противника си на земята. Не беше най-елегантният пример за джиу-джицу. Докато го изпълняваше, усети разкъсваща болка в крака си.
За миг Желязната хватка се търкаляше безпомощен. Но когато Фибен се опита да се хвърли върху него, почти падна.
След секунда условникът отново бе на крака. Фибен се опита да не показва куцането си, но нещо го беше издало, защото този път Желязната хватка се метна от дясната му страна и когато Фибен се опита да отстъпи, левият му крак поддаде.
… изтощителни тестове, враждебни погледи, напрежението от това дали ще успее навреме…