Докато падаше назад, ритна срещу противника си, но глезенът му попадна сякаш в менгеме. Фибен се мъчеше да намери опора, но пръстите му само дращеха в меката пръст. Опита да се изплъзне настрани, ала условникът го издърпа назад и се метна върху него.
… И беше преминал през всичко това, само за да стигне дотук? В крайна сметка — адски ден…
Има определени трикове, които борецът може да опита срещу по-силен противник от много по-тежка категория. Фибен си спомни някои от тях, докато се мъчеше да се освободи. Ако не беше толкова близо до пълното изтощение, един-два дори биха могли да успеят. Значи ето така…
От известно време зрителите се бяха смълчали. Вече не се разнасяха окуражителни викове. Докато заедно с врага си се търкаляше назад-напред в измамно бавна смъртоносна схватка, Фибен откри, че може ясно да види склона на Церемониалната могила. С някакво странично ъгълче на съзнанието си разбра, че тълпата вече я няма. Там, където допреди малко се бяха трупали най-различни галактяни, сега имаше само изпотъпкана трева.
Последните останали бързо се спускаха надолу и на изток, като викаха на различни езици и възбудено жестикулираха. Паякообразният серентин, Великият екзаминатор, беше застанала сред помощниците си и вече не обръщаше никакво внимание на битката. Дори пилският рефер се бе извърнал, за да гледа усилващата се суматоха надолу по склона.
И всичко това, след като бяха казали, че едва ли не съдбата на Вселената зависела от смъртната схватка между двамата шими? Направо обидно.
Любопитството му го предаваше, дори в този момент и на това място. „Какво, по дяволите, са намислили?“ — зачуди се той.
И в този момент противникът му успя да му приложи страхотна хватка. Наистина желязна.
— Фибен! — донесе се развълнуваният глас на Гейлит. Значи поне някой все още му обръщаше внимание, дори и само за да види окончателното му унижение и край.
Фибен се бореше с всички сили. Използваше трикове, извлечени от кладенеца на паметта. Но и най-добрите от тях изискваха силата, която вече не притежаваше. Противникът му постепенно го обръщаше по гръб, успя да го стисне и за гърлото… Пред очите на Фибен се понесоха ярки петна.
После проблясъците избледняха — нещо хвърли тъмна сянка и над двама им. Желязната хватка премигна и се взря в нещото, появило се до главата на Фибен. Космато черно стъпало. Продължаващият нагоре крак беше като дебел дънер и водеше към планина от козина…
Първото нещо, което забеляза Фибен, бяха две меки кафяви очи, гледащи го приятелски от черно лице, разположено върху планина от мускули.
Освен това планината се усмихваше. С ръка, дълга колкото малко шимпанзе, съществото се протегна и любопитно докосна Фибен. Желязната хватка потрепери и се отдръпна от удивление или може би от страх. Ръката на нещото се затвори около китката на условника — лекичко, просто за да провери силата му.
Не можеше да става и сравнение. Огромната мъжка горила доволно изсумтя. Всъщност тя май се смееше.
После, като се опираше на кокалчетата на ръката си, горилата се обърна и се присъедини към тъмната група, която в момента се тълпеше край удивените шими. Гейлит гледаше смаяно, широките очи на Ютакалтинг бързо премигваха.
Робърт Онийгъл като че ли си говореше сам, а губруанците ломотеха и грачеха.
Но вниманието на горилите беше съсредоточено върху Коулт. Четири женски и трима мъжки наобиколиха едрия тенанин и започнаха да го докосват. Той им говореше бавно и весело.
Фибен нямаше да повтори одевешната си грешка. Не го интересуваше какво правят горилите тук, на върха на Церемониалната могила, построена от губруанските нашественици. Имаше друга работа — да млати Желязната хватка с юмруци.
Малкото плато се бе превърнало в пълен хаос, в безумна картина, лишена от какъвто и да било ред. Границите на бойната арена като че ли вече нямаха никакво значение. Фибен и неговият противник се затъркаляха под краката на шими, горили, губруанци и всички останали, които бяха способни да ходят, скачат или пълзят. Изглежда, никой не им обръщаше внимание, но Фибен всъщност не го беше грижа. Единственото важно за него в момента беше, че е дал обещание, което трябва да изпълни.
Удряше Желязната хватка, докато условникът не зарева отчаяно. В един момент зърна движение зад себе си, обърна глава и видя, че Невестулката вдига крак да го ритне… но не успя, защото една горила го вдигна в смазващата си прегръдка.
Другият другар на Желязната хватка беше задържан, или по-скоро вдигнат от Робърт Онийгъл. Шенът може и да беше много по-силен от повечето човеци, но това не му вършеше никаква работа, докато висеше във въздуха. Робърт го бе вдигнал високо над главата си, като Херакъл, побеждаващ Антей.