„Е, той си го заслужи“ — помисли си Робърт. Макар Церемонията на Ъплифта да беше присвоена от горилите, резултатите от тестовете, предадени им от Института по Ъплифт, все пак важаха. Ако човечеството успееше да се измъкне от настоящите си неприятности и ако бе в състояние да си позволи цената на една нова церемония, двама провинциалисти от колонията Гарт щяха да водят следващата процесия начело на всички образовани шими от Земята. Макар че самият Фибен, изглежда, не се интересуваше от тази чест, Робърт се гордееше с приятеля си.
Едно шими с проста рокля се приближи към тях по пътеката и уморено се поклони на Ютакалтинг и Робърт.
— Кой иска последните новини?
— Аз не! — изсумтя Фибен. — Кажи на Вселената да върви да се…
— Фибен — нежно го сгълча Гейлит. — Аз искам да ги чуя, Микаела.
Шимито седна и да почна да пощи другото рамо на Фибен. Успокоен, той отново затвори очи.
— Коулт е получил съобщение от своите — каза Микаела. — Тенанините са на път за насам.
— Вече? — Робърт подсвирна. — Не си губят времето, а?
Микаела поклати глава.
— Вече са се свързали със Земния съвет за провеждане на преговори за закупуване на генетичната база на горилите и за наемане на земни специалисти като консултанти.
— Надявам се, че Съветът е поискал добра цена.
— Просяците не могат да избират — отвърна Гейлит. — Според някои от заминаващите си галактянски наблюдатели Земята е в доста отчаяно затруднение, както и тимбримите. Ако тази сделка означава да престанем да бъдем врагове с тенанините и може би да ги спечелим за съюзници, тя ще е от жизненоважно значение.
„За сметка на това да загубим горилите — наши братовчеди — като клиенти на нашия клан“ — помисли си Робърт. През нощта на церемонията той беше видял единствено радостната ирония във всичко това, споделяйки този тимбримски начин на виждане на нещата с Ютакалтинг. Сега обаче беше много по-трудно да не отчита цената сериозно.
„На първо място, те никога не са били наистина наши — напомни си той. — Поне ще имаме думата за ъплифтирането им. Пък и Ютакалтинг казва, че някои тенанини не са чак толкова лоши.“
— Ами губруанците? — попита той. — Те се съгласиха да сключат мир със Земята в замяна на приемането на церемонията.
— Е, не се получи точно такава церемония, каквато си бяха наумили, нали? — отвърна Гейлит. — Как мислите вие, посланик Ютакалтинг?
Пипалцата на тимбрима лениво се развяха. През целия вчерашен ден и тази сутрин той оформяше малки глифове на озадачена сложност, далеч отвъд ограничената способност на Робърт да ги кенира, сякаш се наслаждаваше от преоткриването на нещо, което е бил загубил.
— Те ще действат по начин, за който смятат, че е в тяхна изгода, разбира се — отвърна Ютакалтинг. — Въпросът е дали ще имат здравия разум да разберат какво е добро за тях.
— Какво искате да кажете?
— Искам да кажа, че губруанците очевидно започнаха тази експедиция с неясни цели. Техният Триумвират отразяваше сблъскващите се фракции на родната им планета. Първоначалното намерение на експедицията им тук беше да използват населението на Гарт като заложник, за да измъкнат тайните на Земния съвет. Но после разбраха, че Земята е в такова неведение за това какво е открил вашият скандален делфински космически кораб, в каквото са и всички останали.
— Има ли някакви нови съобщения за „Стрийкър“? — попита Робърт.
Ютакалтинг оформи един издигащ се по спирала глиф паланк и въздъхна.
— Изглежда, делфините като по чудо са избегнали капана, заложен им от десетина от най-фанатичните раси патрони — само по себе си удивителен подвиг, — и сега „Стрийкър“ като че ли е изчезнал сред звездните пътища. Унизените фанатици са загубили огромен престиж и така напрежението е стигнало дори още по-високо равнище, отколкото преди. Това е още една причина, поради която губруанските Господари на Курника са все по-уплашени.
— Значи, когато нашествениците са открили, че не могат да използват заложниците, за да изкопчат тайните на Земята, Сюзерените са потърсили други начини да спечелят нещо от тази скъпа експедиция? — предположи Гейлит.
— Правилно. Но когато първият Сюзерен на Цените и Предпазливостта е загинал, това е нарушило равновесието в процеса на лидерството. Вместо да преговарят за постигане на единодушна политика, тримата Сюзерени се впуснаха в необуздано съперничество за първото място в тяхната Смяна на перушината. Не съм сигурен, че дори сега разбирам всичките им възможни планове. Но последният — по който най-после са се споразумели — ще им струва много скъпо. Намесата в пристойния резултат от една Церемония на Ъплифта е сериозен въпрос.