100.
Атаклена
„Вампирски растения“ — така го беше обобщила Лидия Маккю. Тя стоеше на пост с двама от земянитските морски пехотинци, чиято кожа блестеше под нанесените пластове камуфлажна боя. Предполагаше се, че тя ги предпазва от детекторите на инфрачервено излъчване, а също и, както се надяваха, от новия резонансен детектор на врага.
„Вампирски растения ли? — помисли си Атаклена. — Сполучлива метафора.“
Тя изля около литър яркочервена течност в тъмните води на горското вирче, в което стотици малки лиани се събираха в един от вездесъщите пунктове за размяна на хранителни вещества.
Някъде надалеч други групи правеха същото. Това напомняше на Атаклена за вълконските вълшебни приказки за магически обреди и тайнствени заклинания в омагьосани гори. Трябваше да се сети да каже на баща си за аналогията, ако изобщо някога й се удадеше тази възможност.
— Наистина — каза тя на лейтенант Маккю. — Моите шими източиха едва ли не цялата си кръв, за да има достатъчно за целите ни. Естествено, има по-фини начини за това, но в момента просто никой от тях не ни е достъпен.
Лидия измърмори нещо и кимна. Земната жена все още се бореше със себе си. От гледна точка на логиката тя навярно се съгласяваше, че ако преди седмици бяха оставили майор Пратахулторн да действа, резултатите щяха да са катастрофални. Последвалите събития бяха доказали правотата на Атаклена и Робърт.
Но лейтенант Маккю не беше в състояние толкова лесно да се дистанцира от клетвата си. Доскоро двете жени дори бяха започнали да се сприятеляват, разговаряха с часове и споделяха различните си копнежи за Робърт. Но сега, когато истината за бунта и отвличането на майор Пратахулторн беше излязла наяве, между тях зейна пропаст.
Червената течност се вихреше около коренчетата. Очевидно полуподвижните лиани вече реагираха и изсмукваха новото вещество.
Нямаше време за тънкости, а само за брутален силов подход към идеята, която внезапно й беше дошла, скоро след като чу доклада на Силви. „Хемоглобин. Губруанците имат детектори, които могат да проследяват резонанса на основната съставка на кръвта на земянитите. С такава чувствителност устройствата трябва да са ужасяващо скъпи!“
Тимбримката трябваше да открие начин да противодейства на новото оръжие, в противен случай можеше да остане единственото разумно същество в планината. Нейният собствен партизански отряд сега се влачеше наоколо толкова обезсилен от източеното му количество кръв, че някои шими бяха сменили прякора й. Вместо „генерала“, бяха започнали да наричат Атаклена „графинята“ и после правеха гримаси с оголени кучешки зъби.
За щастие, все още имаше неколцина шими специалисти — най-вече онези, които бяха помогнали на Робърт да разработи микроби, за да „зарази“ машините на врага, — способни да й помогнат с този безцеремонен експеримент.
„Смеси молекули на хемоглобин с характерни съставки, търсени от определени лиани. Надявай се новата комбинация да получи тяхното одобрение. И се моли лианите да я разнесат достатъчно бързо.“
Шим куриер се приближи и прошепна нещо на лейтенант Маккю. Тя на свой ред се обърна и дойде до Атаклена.
— Майорът е почти готов — каза смуглата жена. После небрежно прибави: — А разузнавачите ни казват, че са засекли въздушен кораб да се насочва насам.
Атаклена кимна.
— Свършихме тук. Да тръгваме. Следващите няколко часа ще покажат.
101.
Галактяните
— Тук! Забелязваме концентрация, събиране, натрупване на безсрамния враг. Вълконите бягат в предсказуема посока. И сега можем да ударим, да връхлетим, да нападнем, за да ги победим!
Специалните им детектори откриха събиращите се в едно пътеки на плячката през гората. Сюзеренът на Лъча и Нокътя даде заповед и една елитна бригада губруански войници се спусна към малката долина, където беше попаднал в капан бягащият им враг.
— Пленници, заложници, нови затворници за разпит… това искам аз!
102.
Майор Пратахулторн
Примамката беше невидима. Тя се състоеше от едва проследим поток комплексни молекули, движещи се по сложната дантелена мрежа на растителността на джунглата. Всъщност майор Пратахулторн нямаше как да знае със сигурност, че тя изобщо е там. Чувстваше се неловко да разполага засади по склоновете, надвиснали над поредица малки вирчета в иначе необитаемата горска долина.
И все пак в ситуацията имаше нещо симетрично, почти поетично. Ако този фокус по някаква случайност наистина успееше, тази сутрин той щеше да изпита радостта от битката.
В противен случай офицерът възнамеряваше да изпита удовлетворението да извие един конкретен, строен тимбримски врат, каквито и да бяха възможните последици за кариерата и живота му.