— Готови сме да се приближим до автоматичната отбранителна система — докладва офицерът на пулта.
Боулт кимна.
— Добре. Действайте. Оттам можем да се свържем с врага и да му съобщим намеренията си.
Напрежението нарасна, когато армадата се приближи до скромното слънце на системата. Макар тенанините гордо да твърдяха, че не притежават психична сила, Боулт като че ли почувства погледа на земянитската жена върху себе си и се зачуди как е възможно да я намира за толкова заплашителна.
„Та тя е само един вълкон“ — напомни си той.
— Ще възобновим ли дискусията си, командире? — попита адмирал Алварес.
Той нямаше друг избор, освен да се съгласи, разбира се. Щеше да е най-добре, ако постигнат по-голямата част от договореностите преди да пристигнат и преди да бъде обявена декларацията за обсадата.
И все пак Боулт нямаше намерение да подписва никакви договори, докато не получеше възможност да беседва с Коулт. Този тенанин имаше репутация на вулгарен и доста фриволен — тъкмо тя му беше спечелила изгнанието на този затънтен свят. Но сега, изглежда, той бе постигнал безпрецедентни чудеса. Политическото му влияние у дома щеше да е огромно.
Боулт искаше да се възползва от опита на Коулт, от очевидното му умение да се справя с тези вбесяващи същества.
Помощниците му и човешката делегация се изнизаха от мостика към заседателната зала. Но преди да тръгне, Боулт хвърли още един поглед към тактическия екран и смъртоносния на вид губруански боен ред. Въздухът шумно излизаше през дихателните му процепи.
„Какво са намислили птицеподобните? — чудеше се той. — Какво ще правя, ако тези губруанци се окажат безумни?“
105.
Робърт
В някои райони на Порт Хеления имаше повече стражеви роботи от всякога. Те сурово охраняваха владенията на господарите си и стреляха срещу всеки, минал прекалено наблизо.
Навсякъде другаде обаче революцията сякаш вече бе извършена. Плакатите на нашествениците се валяха из канавките. На един от оживените улични ъгли Робърт видя нова картина, издигната наскоро на мястото на губруански пропагандни материали. Нарисувана в стила, наречен „фокусен реализъм“, тя изобразяваше семейство горили, загледани с едва изгряваща, но обнадеждаваща разумност, към блестящ хоризонт. Закрилнически застанали до тях, показващи пътя към прекрасното бъдеще, бяха нарисувани две идеализирани, високочели неошимпанзета.
О, да, в картината също имаше човек и тенанин, доста неясни, някъде далеч във фона. Робърт си помисли, че наистина е много мило от страна на художника да си спомни и да ги включи.
Силно охраняваната совалка, в която седеше, преминаваше през пресечката прекалено бързо, за да може да разгледа картината подробно, но му се стори, че шимито не прилича много на Гейлит. Фибен, от друга страна, трябваше да е поласкан.
Скоро „свободните“ части от града останаха зад тях и те навлязоха на запад в участъци, патрулирани със строга военна дисциплина. Когато се приземиха, губруанските стражи припряно излязоха навън и застанаха на пост, докато Робърт и Ютакалтинг се изкачиха по рампата, водеща към блестящия нов филиал на Библиотеката.
— Това е доста скъпа сграда, нали? — попита той тимбримския посланик. — Ще можем ли да я запазим, ако тенанините успеят да изритат птичките?
Ютакалтинг сви рамене.
— Навярно. А може би също и Церемониалната могила. Твоят клан определено ще получи обезщетение.
— Но изпитвате някакви съмнения.
Ютакалтинг застана в огромното фоайе, в което се намираха засводената зала и извисяващият се кубичен инфосклад.
— Просто мисля, че няма да е разумно да броите пилетата преди пролетта.
Робърт разбра какво иска да каже Ютакалтинг. Дори поражението на губруанците можеше да се осъществи на немислима цена.
— Казва се „пилците се броят наесен“ — поправи той тимбрима, който винаги с готовност усъвършенстваше познанията си за англическите метафори и идиоми. Този път обаче Ютакалтинг не му благодари. Раздалечените му очи като че ли проблеснаха.
— Помисли за това — каза той.
Скоро Ютакилтинг беше потънал в разговор с кантенския Главен библиотекар. Тъй като не успяваше да следи бързия им, модулиран галактически, Робърт тръгна на обиколка из новата Библиотека, като я оценяваше и оглеждаше читателите й.
С изключение на няколкото члена от екипа на Великия екзаминатор, всички останали бяха птицеподобни. Присъстващите губруанци бяха разделени от пропаст, която той можеше да кенира, а също и да види. Почти две трети от тях се бяха събрали отляво. Те гукаха и хвърляха неодобрителни погледи към по-малката група, състояща се почти изключително от военни. Последните също не излъчваха щастливи вибрации, но криеха това успешно, гордо и енергично се занимаваха със задачите си и отвръщаха на неодобрението на сънародниците си с арогантно презрение.