Кметът на Порт Хеления, завърнал се от интернирането си на островите, похвали юначните градски въстаници и предположи, че неговият заместник шим би трябвало по-често да ръководи делата в кметството. Това му донесе енергични аплодисменти… и навярно още няколко шимски гласа на следващите избори, цинично си помисли Фибен.
Кот*Кин’3, Екзаминаторът на Института по Ъплифт, резюмира договора, подписан неотдавна от Коулт от страна на тенанините и от легендарния адмирал Алварес от страна на клана на Земята. Според споразумението видът, наричан преди „горили“, отсега нататък щеше да поеме по дългото приключение на разумността. На новите галактически граждани — вече широко известни като Расата клиент, която избра — щеше да бъде дадена под наем планината Мулун за петдесет хиляди години. Сега те наистина бяха „гартляни“.
В замяна на техническа помощ и угарен горилски генетичен материал от Земята могъщият клан Тенанин се задължаваше да защитава земянитската колония Гарт плюс други човешки и тимбримски колониални планети. Те нямаше да се намесват пряко в настоящите конфликти със соросите, тандуанците и други фанатични кланове, но като притъпяваха натиска на тези фронтове, щяха да позволят на отчаяно необходимата помощ да стигне до родните светове.
А самите тенанини вече не бяха врагове на шегаджийско-вълконския съюз. Дори само този факт си струваше силата на огромните горили.
„Направихме каквото можахме, че и повече“ — помисли си Фибен. До този момент беше изглеждало, че огромното мнозинство от галактянските „умерени“ просто ще стоят настрани и ще оставят фанатиците да правят каквото си искат. Сега вече имаше някаква надежда „очевидно неизбежните приливи на историята“, за които се твърдеше, че били обрекли на гибел всички вълконски кланове, да не се разглеждат като чак толкова неудържими. Съчувствието към онеправданите бе нараснало в резултат от събитията на Гарт.
Дали наистина имаше възможност за спечелване на съюзници и за погаждане на още номера, Фибен не можеше да предскаже. Но бе съвсем сигурен, че окончателният резултат ще се реши на хиляди парсеци разстояние оттук. Навярно на самата стара майка Земя.
Думата взе Меган Онийгъл и Фибен разбра, че най-после е дошло време да свършват с най-неприятната част от сутринта.
— … ще се окаже истинска загуба, ако не се поучим от изтеклите месеци. В края на краищата каква е ползата от тежките времена, ако не ни направят по-мъдри? За какво дадоха живота си нашите скъпи герои?
Планетарният координатор се закашля и старомодните й бележки върху хартия зашумоляха.
— Ние ще предложим промяна в системата на изпитание, от чиито недостатъци се възползваха враговете. Ще се стремим да използваме възможностите на новата Библиотека за благото на всички. И определено ще обслужваме и поддържаме съоръженията на Церемониалната могила за деня, когато мирът бъде възстановен и тя може да бъде използвана за истинската си цел, за отпразнуването на статуса, който расата Пан аргоностес толкова много заслужава. И най-важното, ние ще използваме губруанските репарации, за да финансираме възобновяването на нашата основна работа тук на Гарт: предотвратяването на гибелта на крехката екосистема на тази планета, като използваме добитите си с труд познания, за да спрем бавното падане надолу и да върнем този наш осиновен дом към присъщата му функция — функцията да отглежда прекрасното разнообразие на видовете, извор на всякакъв разум. Повечето от тези планове ще бъдат поставени на публично обсъждане през следващите седмици. — Меган вдигна поглед от записките си и се усмихна. — Но днес ние имаме още една задача, приятното задължение да почетем онези, които ни направиха горди. Онези, които направиха възможно днес да стоим тук свободни. Това е нашият шанс да им изкажем благодарността и обичта си.
„Наистина ли ме обичаш? — мислено запита Фибен. — Тогава ме пусни на воля.“
— Наистина — продължи координаторът. — За някои от нашите граждани шими признателността за техните постижения няма да завърши с края на живота им или дори с мястото им в историческите книги, а ще продължи с почитта, с която се отнасяме към техните наследници, бъдещето на тяхната раса.
От лявата му страна Силви се наведе напред достатъчно, за да погледне през Фибен към Гейлит, застанала отдясно. Двете се спогледаха и се усмихнаха.
Фибен въздъхна. Поне беше убедил Кордуейнър Апелб да държи в тайна проклетото му повишение в бяла карта! Голямо добро щеше да му свърши, няма що! Шимитата със зелен и син статус от цяла Порт Хеления вече го преследваха. А Гейлит и Силви изобщо не му помагаха. Защо, по дяволите, се бе оженил за тях в края на краищата, ако не за да го закрилят! Фибен изсумтя. Голяма закрила! Подозираше, че двете интервюират и преценяват кандидатките.