Фибен усещаше, че тук има нещо фалшиво. Мустакатият тип беше прекалено спокоен, глупашките му подигравки бяха прекалено обмислени. В обстановка като тази, при целия този шум и сексуална възбуда един истински шим работник не би могъл да се съсредоточи толкова добре.
„Условници!“ — изведнъж разбра той и чак сега забеляза признаците. Лицата на двама от шимите носеха клеймото на неуспешния генетичен подбор — замазаните черти и премигващия, постоянно озадачен поглед на мозък с неправилно свързани „проводници“ — смущаващо напомняне, че ъплифтът е труден процес.
Очевидно трябваше да се разкара оттук. Но как? Условниците го обграждаха все по-близко.
— Вижте, пичове. Наминах просто да видя какво става. Благодаря ви за мнението. Сега наистина трябва да се чупя.
— Имам по-добра идея — презрително каза водачът им. — Какво ще кажеш да те представим на губруанеца, който лично ще ти обясни какво става? И какво възнамеряват да правят с шимите колежани. А?
Фибен премигна. Дали тези шени всъщност не бяха колаборационисти?
Беше учил история на старата Земя — дългите, мрачни векове преди Контакта, когато самотното и невежо човечество беше експериментирало ужасяващо във всичко от мистицизма до тиранията и войната. Бе гледал и чел безброй описания на онези древни времена — особено разкази за самотни мъже и жени, смело и често безнадеждно възправяли се срещу злото. Беше се записал в колониалната милиция отчасти от романтичното желание да подражава на храбрите войни на маките, палмачите и Могъщия сателитен съюз.
Но историята разказваше и за предатели: онези, които търсели изгода във всичко, дори на гърба на другарите си.
— Хайде, колежанско приятелче. Искам да те запозная с едно птиченце.
Ръката му беше стегната като в менгеме. Болезнената изненада в погледа на Фибен накара мустакатия шим да се захили.
— В комбинацията ми са вкарани допълнителни гени на сила — високомерно поясни той. — Тази част от работата им е успешна, за разлика от някои други. Наричат ме Желязната хватка и нямам синя карта, нито дори жълта. Хайде да вървим. Ще помоля лейтенанта от ескадрата на Блестящия нокът да ти обясни какви планове имат губруанците за умните шими.
Въпреки болката Фибен се престори на безразличен.
— Разбира се. Защо не? Обаче искаш ли да се обзаложим? — Горната му устна презрително се изви. — Ако вярно си спомням лекциите по ксенология от университета, губруанците имат много стриктен денонощен цикъл. Обзалагам се, че зад тия тъмни очила ще намериш проклетата птичка заспала. Мислиш ли, че ще му хареса да го събудят просто, за да обсъди прелестите на ъплифта с тип като теб?
Шимът само изръмжа. Забутаха го през лабиринта от ниски маси. Излегналите се клиенти ядосано сумтяха, докато Желязната хватка ги разблъскваше, но очите им, изцъклени от едва сдържана страст, оставаха впити в танца на Силви.
Един поглед през рамо към кълченията на танцьорката накара лицето на Фибен да се зачерви. Той отстъпи назад и се спъна в мека маса от козина и мускули.
— Ох! — нададе вой седналият клиент и разля питието си.
— Съжалявам — промърмори Фибен и бързо се дръпна. Сандалите му изхрущяха върху нечия кафява ръка и предизвикаха нов крясък, превърнал се в писък, когато Фибен настъпи по-силно.
— Сядай бе! — извика някакъв глас от дъното на клуба.
Желязната хватка го погледна подозрително и го задърпа за ръката. Фибен за миг се съпротиви, после се отпусна и внезапно полетя напред, като събори шима върху една от плетените маси.
Всичко се сля в море от разгневена кафява козина. Фибен успя да се отскубне и подскочи към дансинга.
Направи салто над последната редица посетители и се приземи на коляно. Само на няколко метра от него се извисяваше могилата на мълнията, където прелъстителната Силви правеше последните си движения, очевидно безразлична към сбиването.
Фибен бързо пресече дансинга. Мислеше да прескочи бара и да се измъкне през някой от задните изходи, но в мига, в който излезе на открития участък, отгоре проблесна ярък лъч светлина и го заслепи! От всички страни се надигнаха бесни аплодисменти.
Очевидно нещо беше харесало на тълпата. Но какво? Светлината го заслепяваше и Фибен не можеше да види какво прави танцьорката — сигурно нещо различно отпреди. После разбра, че Силви гледа право към него! Очите й весело блестяха зад птицеподобната маска.
Публиката също го гледаше. Дори губруанецът на балкона, изглежда, бе обърнал глава към него.
Нямаше време да се чуди какво значи това. Видя, че още няколко от преследвачите му са се откопчили от мелето. Ясно ги различаваше в крещящите им дрехи — жестикулираха и се насочваха към изходите, за да отрежат пътя му за бягство.