Фибен сподави усилващата се паника. Бяха го сгащили. „Трябва да има друг изход“ — отчаяно си помисли той.
И изведнъж разбра къде е. Вратата за изпълнителите, над и зад могилата на дансинга! Мънистената завеса, през която се беше появила Силви. Светкавичен скок и щеше да прелети покрай нея — и да изчезне!
Затича се през дансинга и се хвърли към могилата.
Тълпата отново изрева! Фибен замръзна. Блестящите прожектори го бяха последвали.
Той премигна към Силви. Танцьорката облизваше устните си и въртеше таза си към него.
Фибен изпита едновременно отвращение и могъщо привличане. Прииска му се да се изкатери и да я сграбчи. Прииска му се да намери тъмна хралупа в клоните на някое дърво.
Долу боят стихваше. Тъй като разполагаха само с картонени бутилки и плетени мебели, побойниците бяха започнали да се укротяват. Първоначалната причина бе забравена.
Но в края на дансинга стояха четирима шими в крещящи ципокостюми и го гледаха. Държаха ръцете си в джобовете. Все пак, изглежда, имаше още един изход. Фибен се закатери по могилата. Тълпата възбудено зааплодира. Шумът, миризмите, объркването… Фибен премигна към морето от разгорещени лица, всички очаквателно втренчени в него. Какво ставаше?
Рязко движение привлече вниманието му. От балкона над бара някой му махаше — дребен шим с тъмно наметало с качулка.
Изведнъж Фибен позна дребния сводник, който го беше заговорил за кратко на вратата. Гласът му не се чуваше в какофонията, на Фибен някак си разбра думите по движението на устните.
— Хей, глупако, погледни нагоре!
Фибен вдигна очи… точно навреме, за да види, че от мертеците над главата му се спуска блестяща мрежа! Отскочи инстинктивно и едва успя да се закрепи на друга „скала“. Краят на падащата мрежа докосна лявото му стъпало, разтърси го електрически удар.
— По дяволите!… — изруга той. Трябваха му няколко секунди, за да разбере, че част от рева в ушите му са гръмналите ръкопляскания. Те се превърнаха в грохот, когато той се претърколи и избегна втората клопка — десетина лепкави примки изскочиха от фалшивата скала и стегнаха мястото, откъдето току-що беше скочил.
Фибен заразтрива стъпалото си и ядосано се заоглежда. На два пъти едва не попадна в капан като някакво тъпо животно. За тълпата може и да беше страшно забавно, но лично той нямаше никакво желание да си играе на тази тъпа годеница.
Под дансинга виждаше условниците — отляво, отдясно и в центъра. Губруанецът на балкона изглеждаше заинтригуван, но не показваше никакъв признак, че иска да се намеси.
Фибен въздъхна. Проблемът му продължаваше да е същият. Единствената посока, в която можеше да отстъпва, беше нагоре.
Изкатери се на поредната „скала“. Изглежда, примките целяха да го унижат и обезсилят — а и да предизвикват болка, — но не бяха смъртоносни. Освен в неговия случай, разбира се. Ако се оставеше да го хванат, нежеланите му врагове щяха да стигнат до него за миг.
Внимателно стъпи на следващия „камък“. Под десния си крак усети някакво измамно гъделичкане и се дръпна точно преди отдолу да се отвори дупка. Тълпата ахна. Фибен залитна на ръба на появилата се яма, приклекна и скочи, като едва успя да се хване за следващата по-висока тераса.
Кракът му увисна във въздуха. Дишаше тежко. Отчаяно му се искаше човеците да не бяха изменили някои от „излишните“ инстинктивни умения на предците му за катерене, само за да направят място за баналности като речта и разума.
Изсумтя и бавно се отдръпна от дупката. Публиката вдигна още по-голяма врява.
Докато се задъхваше на ръба на следващото равнище, Фибен чу:
— … по-просветен подход към Ъплифта… уважение към произхода на расата клиенти… предлага възможност за всички… непредубедени от извратените човешки стандарти…
Седнал в ложата си, нашественикът цвъртеше в малък микрофон. Механично преведените му думи кънтяха над музиката и възбудената гълчава на тълпата. Фибен се съмняваше, че дори и един от десет шими долу чува монолога на И-тито. Но това навярно нямаше значение.
Хипнотизираха ги!
Не беше за чудене, че никога не бе чувал за стриптийза на Силви, нито пък за това безумно катерене с препятствия. Бяха го въвели нашествениците!
„Те не биха могли да се справят с всичко това без помощ“ — гневно си помисли той. Двамата добре облечени шими, които седяха до губруанеца, спокойно си шепнеха и драскаха нещо в тефтерите си. Очевидно записваха реакциите на тълпата за новия си господар.
Фибен огледа балкона и забеляза, че дребният сводник в наметалото с качулка стои съвсем близо до заградения от роботите-стражи участък на губруанеца. Опита се да запомни момчешките му черти. Предател!