И изведнъж някой извика:
— К’во става бе? Не ти ли се вдигна?
Тълпата изрева. Последваха подигравки и дюдюкания, особено откъм предните редове.
Наистина трябваше да изчезва. Губруанецът навярно не смееше да стреля по него открито, пред тълпата. Но несъмнено беше пратил за подкрепление.
И все пак Фибен не можеше да пропусне случая. Обърна се към публиката и смъкна панталоните си.
Подигравките секнаха, сетне кратката тишина се взриви от подсвирквания и аплодисменти.
„Кретени“ — помисли си Фибен. Но се ухили и помаха с ръка, после се закопча.
Губруанецът размахваше ръце, кряскаше и викаше нещо на неошимпанзета. Те на свой ред се наведоха през парапета и извикаха нещо на барманите. В далечината тихо се чуваха звуци, които напомняха на сирени. Фибен се забави за един последен жест към губруанеца. Тълпата изрева от смях. После Фибен се обърна и изтича към изхода.
В главата му един тихичък глас го проклинаше и го наричаше екстровертен идиот. „Генералът не те прати в града, за да правиш такива неща, глупак такъв!“
Провря се през мънистената завеса и рязко спря, точно преди да се сблъска с намръщено неошимпанзе, облечено в роба с качулка. Позна дребния шим, когото за кратко беше видял на два пъти тази вечер — първо пред вратата на „Маймунска ракия“ и после точно край ложата на губруанеца.
— Ти! — обвинително извика той.
— Да, аз — отвърна сводникът. — Съжалявам, че не мога да ти предложа същото, като преди. Но ми се струва, че тази вечер си си наумил да вършиш друго.
Фибен се намръщи.
— Махни се от пътя ми. — И понечи да избута другия настрани.
— Макс! — каза дребничкият шим. От сенките се появи едра фигура. Беше огромният тип с белега, който го бе хванал за рамото на бара, онзи, който се интересуваше от синята му карта. Държеше зашеметител.
— Съжалявам, приятел.
Фибен се напрегна, но вече беше прекалено късно. Вълни от тръпки обляха тялото му и единственото, което успя да направи, бе да залитне и да падне в ръцете на дребния шим.
Усети мекота и неочакван мирис.
— Помогни ми, Макс — чу се глас. — Трябва да действаме бързо.
Вдигнаха го силни ръце и Фибен почти приветства загубата на съзнание след последната си изненада — че младоликият дребен „сводник“ всъщност е момиче!
25.
Галактяните
Сюзеренът на Цените и Предпазливостта напусна Командния конклав възбуден. Отношенията с колегите му винаги бяха изтощителни. Трима противници, които танцуваха и се обикаляха, създаваха временни съюзи, късаха ги, отново ги подновяваха и оформяха постоянно променящ се синтез. Така и трябваше да бъде, докато положението във външния свят беше неясно и колебливо.
Накрая, разбира се, ситуацията на Гарт щеше да се стабилизира. Един от тримата щеше да се окаже най-прав, най-добрият водач. Много зависеше от резултата, от това какъв цвят ще има накрая всеки един от тях и какъв ще е полът му.
Но нямаше защо да се бърза със Смяната на перушината. Още не. Преди да настъпи денят щеше да има още много конклави и още много пъти щяха да сменят пуха си.
Първият му дебат беше със Сюзерена на Благопристойността за пращането на Войници на Нокътя, които да унищожат земянитските морски пехотинци на космодрума на планетата. Всъщност този първи спор беше незначително спречкване и когато Сюзеренът на Лъча и Нокътя накрая тегли чертата и се намеси в полза на Благопристойността, Предпазливостта капитулира с изящество. Последвалата сухопътна битка им струва доста добри войници. Но тя имаше други цели.
Сюзеренът на Цените и Предпазливостта знаеше, че гласуването ще има такъв резултат. Всъщност не беше имал намерение да печели първия спор. Отлично разбираше колко по-добре е да започне надпреварата на последно място и да остави жреца и адмирала временно да се съревновават. В резултат и двамата известно време нямаше да обръщат внимание на Гражданската служба. Установяването на съответна бюрокрация и администрация на окупацията щеше да му отнеме много усилия и Сюзеренът на Цените и Предпазливостта не искаше да изразходва енергия за предварителни разправии.
Засега армията щеше да продължи с газовите атаки в търсене на всички човеци, избегнали първоначалното обгазяване. Заповедта беше предадена преди минути.
Висшият жрец — Сюзеренът на Благопристойността — се тревожеше, че прекалено много цивилни човеци са ранени или убити от газа. Няколко неошимпанзета също бяха пострадали. Това не беше катастрофа от юридическа или религиозна гледна точка, но щеше да усложни нещата. Можеше да се наложи да платят обезщетение и ако въпросът някога се отнесеше за междузвездно обсъждане, позицията на губруанците щеше да пострада.