Сюзеренът на Лъча и Нокътя твърдеше, че това било малко вероятно. Петте галактики били в размирици и кого щели да развълнуват няколкото грешки, допуснати на един малък, затънтен свят като този?
— Ние се вълнуваме! — беше заявил Сюзеренът на Благопристойността. И доизясни чувствата си, като продължи да отказва да слезе от пръта си, за да стъпи върху почвата на Гарт. Да го стори преждевременно означавало, според него, да направи нашествието официално. А това трябвало да почака. Причината била в малката, но яростна космическа битка и в предизвикателството на космодрума. Като се съпротивлявали ефективно, макар и за кратко, законните наематели били направили необходимо за известно време да се отложат каквито и да било формални атаки. Всички следващи грешки не само щели да навредят на губруанските претенции, но и да се окажат ужасяващо скъпи.
След това си изявление жрецът се беше накокошинил, самодоволно сигурен в победата си. В края на краищата цената беше въпрос, който определено щеше да му спечели съюзник. Благопристойността чувстваше, че в това към него ще се присъедини Сюзеренът на Цените и Предпазливостта!
„Колко глупаво да смята, че Смяната на перушината ще се реши с ранни заяждания като това“ — беше си помислил Сюзеренът на Цените и Предпазливостта и взе страната на армията.
— Нека обгазяването продължи и да открие всички онези, които все още се крият — каза той за изненада на жреца и за ликуващо задоволство на адмирала.
Космическата битка и приземяването се бяха оказали извънредно скъпи. Но не чак толкова, колкото навярно щяха да бъдат без Програмата за обуздаване. Газовите атаки постигнаха целта си да съсредоточат почти цялото човешко население на няколко острова, където лесно можеха да го контролират. Не беше трудно за разбиране защо Сюзеренът на Лъча и Нокътя иска това. Бюрократът също имаше опит с вълконите. Освен това щеше да е много по-спокоен, когато всичките тези опасни човеци бъдеха събрани заедно и можеше да ги наглежда.
Скоро, разбира се, щеше да се наложи да направят нещо, за да ограничат високите разходи по експедицията. Господарите на Курника вече бяха привикали някои части от флотата. Положението по други фронтове бе критично. От жизнено значение беше да съкратят разходите. Това обаче бе обект за друг конклав.
Днес Сюзеренът на армията спечели точка. А утре? Е, съюзите щяха да се променят непрекъснато, докато не се стигнеше до нова политика. И царица.
Сюзеренът на Цените и Предпазливостта се обърна и заговори на един от квакуанските си помощници:
— Да бъда откаран, отведен, отнесен в щаба ми.
Официалната гравитоладия се издигна и се насочи към сградите, присвоени от Градската служба, разположени на носа, надвиснал над морето. Докато машината свистеше през малкия земянитски град, охраняван от рояк бойни роботи, към нея гледаха малобройни тълпи от косматите животни, които човеците вълкони величаеха като свои най-стари клиенти.
Сюзеренът се обърна към помощника си.
— Щом пристигнем в канцеларията, събери персонала. Ще обмислим, обсъдим, преценим новото предложение, което тази сутрин ни прати върховният жрец. То се отнася до управлението на тези създания, тези неошимпанзета, тези маймуни.
Някои от идеите, предложени от Министерството на Благопристойността, бяха дръзки до крайност. Имаше блестящи моменти, които караха бюрократа да изпитва гордост от бъдещия си съпруг. „Каква тройка ще бъдем само.“
Имаше други аспекти, разбира се, които щяха да изискват промяна, ако искаха планът да не доведе до неприятности. Само един от Триумвирата щеше със сигурност да види замисленото до победния му край. Това се знаеше предварително, още когато Господарите на Курника бяха избрали тяхната Тройка.
Сюзеренът на Цените и Предпазливостта въздъхна трикратно и се замисли как да манипулира следващия конклав на лидерите. Утре, вдругиден, след седмица. Предстоящата разправия не беше далеч. Всеки дебат щеше да става все по-разгорещен, все по-важен, колкото повече приближаваше денят на единодушието и Смяната на перушината.
На тази перспектива той гледаше със смесица от трепет, увереност и абсолютна наслада.
26.
Робърт
Обитателите на дълбоките пещери не бяха свикнали с ярката светлина и шума, донесени от новодошлите. Рояци прилепоподобни същества избягаха кой знае къде и оставиха само дебел пласт натрупвана в продължение на много векове тор.
Робърт — по халат и чехли, се почувства облекчен, когато най-после откри търсеното място — въстаническия „оперативен център“. Това беше малко по-голяма зала, осветена от повече от обичайния брой крушки. Но мебелировката бе оскъдна. Освен няколкото груби маси и шкафове имаше пейки, направени от отчупени и подравнени сталагмити, плюс паравани от греди, отсечени от гората на повърхността. В резултат извисяващият се свод на пещерата изглеждаше още по-могъщ, а положението на бегълците — още по-жалко.