— Един шим. Фибен Болгър — отвърна доктор Суу. Робърт се задави с водата и Суу побърза да продължи: — Той е капитан от милицията и госпожица Атаклена реши, че шпионирането из града изисква… ами… по-различен подход.
Това само накара Робърт да се закашля по-силно. По-различен. Да, добро определение за Фибен. Ако Атаклена беше избрала стария троглодит Болгър за тази мисия, това говореше добре за преценката й. В края на краищата момичето може и да не беше сбъркало.
„Все пак тя е още почти дете. При това извънземна! Наистина ли си мисли, че е генерал? Начело на какво?“ Той огледа оскъдно обзаведената пещера, малките купчини отмъкнати и пренесени на ръка припаси. Жалка работа.
Робърт разбра, че поне на този шим не му харесва да го командва обикновено момиче, при това дори не от земния клан.
— Как се казваш?
— Джобърт, капитане.
— Добре, Джобърт, ще обсъдим това по-късно. А сега някой ще ми разкаже за това „нападение“? Какво е намислила Атаклена?
— Тръгнаха по зазоряване — каза Майка. — Вече е късен следобед. Всеки момент трябва да пристигне пратеник.
— Всъщност — сухо каза един възрастен шим, който досега бе мълчал — очакваме новини вече цял час. Боя се, че няма да се върнат.
27.
Фибен
Фибен се свести в мрак, свит под някакво одеяло.
С усилие на волята успя да се претърколи на скърцащия креват. Разтърка очи, отвори ги и единственото, което видя, беше сумракът в неугледната малка стая. Тънка ивица светлина се процеждаше през тежките черни завеси на малкия прозорец.
Мускулите му се сгърчиха. Фибен си спомни последния път, когато беше усещал нещо подобно на това гадене, на остров Силмар. Банда неошимпанзета циркови изпълнители от Земята бяха наминали да изнесат представление. Цирковият „пехливанин“ предложи да се пребори с шампиона на колежа и като последен идиот Фибен прие.
Минаха седмици, преди отново да може да ходи без патерица.
Простена и седна, после се дотътри до единствения прозорец и дръпна завесата.
Какво ли беше това място? Някакъв губруански затвор?
Фибен отпусна ръце и запремигва, за да прочисти насълзените си очи. През прозореца се виждаше заграден двор, запусната зеленчукова градина и няколко високи дървета. Приличаше на типична къща на малка комуна, каквито притежаваха шимските брачни групи.
Едва видими над съседните покриви, върхарите на евкалиптите по хълма му подсказаха, че още е в Порт Хеления, недалеч от парка на Крайморските скали.
Навярно губруанците оставяха разпитите на своите колаборационисти. Или пък похитителите му бяха онези враждебно настроени условници?
Видя кана с вода върху единствената маса в стаята и до нея вече пълна чаша. Залитна към нея и протегна ръка, но не улучи, бутна я и тя се разля на пода.
„Съсредоточи се! — каза си Фибен. — Ако искаш да се измъкнеш оттук, опитай се да мислиш като представител на пътуваща сред звездите раса!“
Беше трудно. Думите болезнено се блъскаха точно зад челото му. Чувстваше, че умът му се опитва да отстъпи… да изостави англическия в полза на един по-прост, по-естествен начин на мислене.
„Съсредоточи се!“
Спомни си древна дзен пословица: „Преди просветлението насечи дърва, налей вода. След просветлението насечи дърва, налей вода.“
„Това е. Съсредоточи се… Избери трудния път, онзи на мисленето.“ На шимите поне им беше по-лесно, отколкото на неоделфините. Другата раса клиент на човеците беше сто години по-млада и трябваше да използва три езика, за да мисли изобщо!
Концентрираше се толкова усилено, че не забеляза кога вратата зад него се е отворила.
— Е, за момче, което е имало толкова работа нощес, определено си много свеж тази сутрин.
Фибен се обърна. Шими в син саронг идваше към него с поднос в ръце.
Беше дребният „сводник“ от „Маймунска ракия“. Онзи, който беше стоял на балкона недалеч от губруанеца и който го беше зашеметил, точно когато щеше да се измъкне.
— Не искам помощ от предатели!
Поне това възнамеряваше да каже, но се получи по-скоро неясно мънкане.
— Добре. Както кажеш — спокойно отвърна шимито, хвана го за едната ръка и го дръпна към леглото. Въпреки дребния си ръст беше доста силна. — Ще ти дам нещо. Ще заспиш поне за десет часа. После може би ще бъдеш готов да отговориш на някои въпроси.
Фибен не успя да събере достатъчно енергия, за да я наругае. Цялото му внимание беше насочено към опитите му да се концентрира, да се съсредоточи върху нещо. Англическият вече не му се удаваше. Той опита галактически седем и с дебел глас започна да брои:
— На… Ка… та… креш…