Атаклена въздъхна.
— И двамата знаем, че това не е истинска армия… а в най-добрия случай само жест. Нещо, което да обнадежди шимите. Във всеки случай, като земянитски офицер, имаш правото да поемеш командването от мен по всяко време, когато пожелаеш.
Робърт поклати глава.
— Нямах предвид това. Не съм достатъчно суетен, за да си мисля, че бих могъл да се справя по-добре. Не ставам за водач и го знам. Повечето от шимите те боготворят и вярват в тимбримската ти мистика. Но все пак аз навярно съм единственият човек с някаква военна подготовка в тази планина… и ти трябва да използваш това ми качество, ако ни се удаде някаква възможност да…
Робърт рязко замълча и вдигна очи, за да погледне над рамото на Атаклена. Тя се обърна. Едно дребно шими по шорти и патрондаш влезе в подземната зала и отдаде чест.
— Извинете ме, генерале, капитан Онийгъл, но лейтенант Бенджамин току-що съобщи, че положението в Спринг Вали изобщо не е добро. Там вече няма никакви хора, но входовете и изходите на всички каньони продължават да се обгазяват от проклетите газови роботи поне веднъж дневно. Дотам, докъдето са успели да стигнат разузнавачите ни, изглежда, няма нищо живо.
— Ами шимите в Спринг Вали? — попита Атаклена. — Оказва ли им въздействие газът? — Тя си спомни за доктор Шулц и за ефекта на заложническия газ върху някои от шимите в Центъра.
Куриерът поклати глава.
— Не, госпожице. Вече не. Изглежда, същата история се повтаря навсякъде. Всички поддаващи се на въздействие шими вече са заловени и са в Порт Хеления. Всички, които са останали в планината, сигурно са неуязвими за газа.
Атаклена погледна Робърт.
„Всички освен един.“
— По дяволите — изруга Робърт. — Няма ли вече да престанат? Заловили са деветдесет и девет и девет десети процента от хората. Трябва ли да обгазяват постоянно всяка колиба и коптор, само за да хванат и последния?
— Очевидно се страхуват от Homo sapiens, Робърт — усмихна се Атаклена. — В края на краищата вие сте съюзници на тимбримите. А ние не си избираме за партньори безопасни видове.
Робърт намръщено поклати глава. Но Атаклена протегна аурата си, за да го докосне, да стигне до индивидуалността му, и го накара да вдигне поглед и да види хумора в очите й. Против волята си, той бавно се усмихна.
Атаклена отново се обърна към куриерката и тя застана „мирно“.
— Искам лично да изслушам доклада на лейтенант Бенджамин. Ако обичате, предайте почитанията ми на доктор Суу и я помолете да се присъедини към нас в оперативния център.
— Слушам! — Шимито отдаде чест и тичешком напусна залата.
— Робърт? — каза Атаклена. — Чакам мнението ти.
Той вдигна поглед.
— След малко, Клени. Първо искам да помисля.
— Добре — кимна Атаклена. — Тогава тръгвам. — Тя се обърна и последва шимито по издълбания от водата коридор, осветен от слабите крушки и отраженията по сталактитите.
Робърт я наблюдаваше, докато не се скри от погледа му. После се замисли в почти пълната тишина.
„Защо губруанците продължават да обгазяват планината, след като почти всички хора вече са отведени? Разходите сигурно са страхотни, даже газовите им роботи да се спускат само на места, където са засекли земянитско присъствие.“
„И как успяват да засичат сгради, транспортни средства, даже отделни шими, независимо колко добре са скрити?“
„В момента няма значение, че обгазяват наземните ни лагери. Газовите роботи са прости машини и не знаят, че в тази долина обучаваме армия. Те просто усещат: «Земянити!» — после се спускат, за да свършат работата си и отново си тръгват.“
„Но каква ще стане, когато започнем операциите и привлечем вниманието на самите губруанци? Тогава няма да можем да си позволим да ни засичат.“
Имаше още една много основателна причина да намери отговор на тези въпроси.
„Докато това продължава, аз съм впримчен тук!“
Заслуша се в тихото капене на водата от съседната стена и се замисли за врага.
Проблемът на Гарт очевидно беше незначителна схватка в сравнение с битките, които разкъсваха Петте галактики. Губруанците не можеха да обгазят цялата планета. Това би им струвало прекалено много за този затънтен театър на бойните действия.
Затова бяха пуснати рояк евтини, глупави, но ефективни роботи търсачи, които откриваха всичко, което не принадлежеше на гартската природа… всичко, което намирисваше на Земята. Но сега почти всички атаки обгазяваха само раздразнени, негодуващи шими — неуязвими за заложническия газ — и празни сгради по цялата планета.