Малките местни животинчета не свързваха тичащото нещо с онова, летящото. То беше от метал и от пластмаса, бучеше и смърдеше.
Този обаче… този тичаше гол.
— Капитане, спрете!
Робърт се изкатери още малко по скалистия сипей, спря, пое си дъх и погледна към преследвача си.
— Умори ли се, Бенджамин?
Шимът офицер беше задъхан, отпуснал и двете ръце върху коленете си. По-надолу по склона лежаха останалите от групата, някои проснати по гръб. Не бяха в състояние да се помръднат.
Робърт се усмихна. Сигурно си бяха мислили, че ще е лесно ще го хванат. В края на краищата, в гората шимите бяха у дома си. Само един от тях, дори женска, имаше достатъчно сили, за да го сграбчи и държи, докато останалите го вържат.
Но Робърт беше обмислил всичко предварително. Трябваше да тича по открити участъци и да продължава гоненицата, за да използва преимуществото на широката си крачка.
— Капитан Онийгъл… — Бенджамин тежко си поемаше дъх. — Капитане, моля ви, вие не сте добре…
— Чувствам се отлично — заяви Робърт. Излъга съвсем малко. Всъщност краката му потреперваха от схващане, гърдите му горяха, а дясната ръка — беше свалил и изхвърлил гипса, го сърбеше.
А пък и босите му крака…
— Докажи ми го логично, Бенджамин — каза той. — Докажи ми, че съм болен, и може би ще те придружа в онези смрадливи пещери.
Бенджамин премигна, после сви рамене. Очевидно щеше да се хване за сламката. Робърт беше доказал, че не могат да го догонят. Навярно логиката щеше да подейства.
— Добре, сер — облиза устните си Бенджамин. — На първо място стои фактът, че нямате никакви дрехи.
Робърт кимна.
— Добре, давай направо. Дори засега ще приема, че най-простото, най-пестеливото обяснение за голотата ми е, че съм полудял. Запазвам си правото обаче да предложа алтернативна теория.
Шимът потрепери. Робърт не можеше да не му съчувства. От гледна точка на шима това беше трагедия и нищо не можеше да я предотврати.
— Продължавай, моля те — настоя Робърт.
— Добре — въздъхна Бенджамин. — Второ, вие бягате от шими, които са под собственото ви командване. Патрон, който се страхува от собствените си лоялни клиенти, не може да се владее напълно.
Робърт кимна.
— Клиенти, които биха закопчали патрона си в усмирителна риза и биха го упоили при първа възможност? Не става, Бен. Ако приемеш моето предположение, че имам причини за това, което правя, следва, че мога да ви помогна да не ме влачите обратно.
— Хм… — Бенджамин пристъпи напред. Робърт небрежно отстъпи един камък по-високо. — Причината ви може да е измамна — каза шимът. — Неврозата се защитава сама като обяснява рационално странното поведение. Болният наистина вярва…
— Добър аргумент — весело се съгласи Робърт. — Ще приема за по-нататъшно обсъждане възможността „основанията“ ми наистина да са родени от неуравновесен разум. В замяна би ли се замислил над възможността да са действителни?
Устната на Бенджамин се сбърчи.
— Вие нарушавате заповедта да не излизате!
Робърт въздъхна.
— Заповед от един цивилен извънземен към земянитски офицер? Шим Бенджамин, изненадваш ме. Съгласен съм, че в дадения случай Атаклена организира съпротивата. Тя, изглежда, има усет за това и повечето от шимите я идеализират. Но аз предпочитам да действам самостоятелно. Знаеш, че имам право.
Раздразнението на Бенджамин беше очевидно. Шимът беше на ръба на сълзите.
— Но вие сте в опасност навън!
Най-после. Робърт се беше чудил колко дълго Бен ще успее да продължи тази игра на логика, докато в същото време всяка фибра от тялото му сигурно трепереше за сигурността на последния свободен човек. При подобни обстоятелства мнозина човеци едва ли биха се справили по-добре.
Бенджамин рязко вдигна глава, сложи ръка до ухото си и се заслуша в малък приемник. По лицето му се изписа тревога.
Другите шими навярно бяха чули същото съобщение, защото скочиха и се втренчиха в Робърт с нарастваща паника.
— Капитан Онийгъл. Централата съобщава за акустични следи на североизток. Газови роботи!
— Преценка на времето на пристигане?
— Четири минути! Моля ви, капитане, сега ще дойдете ли?
— Къде? — сви рамене Робърт. — Невъзможно е да стигнем навреме в пещерата. Аз имам по-добра идея. Но трябва да прекъснем малкия си дебат. Трябва да приемеш, че съм тук навън поради действителна причина, шим Бенджамин. Незабавно!