Идеята беше проста. Предполагаше се саботажът да изглежда като инцидент и трябваше да бъде разчетен така, че невъоръженият контингент на Гейлит да заеме позицията си. Набегът не целеше толкова да нанесе щети, колкото да предизвика безпорядък. И Гейлит, и Атаклена искаха информация за губруанската реакция при тревога.
Фибен трябваше да играе ролята на очи и уши на генерала.
В двора виждаше птицеподобни да влизат и излизат от канцеларията и другите сгради. Малката синя светлинка на върха на Дипломатическия склад премигваше на фона на облаците. Губруанска летяща машина избръмча над главата му и започна да се спуска към широката морава на посолството. Фибен наблюдаваше с интерес и чакаше да започне представлението.
Д–17 действаше като мощно разяждащо вещество, когато бе в продължително съединение с водородния газ. После, когато влезеше в контакт с въздуха, щеше да има и друг ефект.
Щеше да засмърди до бога.
Още малко…
От канцеларията започнаха да се разнасят първите смаяни крякания. След секунди вратите и прозорците рязко се отвориха и галактяните изхвръкнаха от сградата, цвъртейки от паника или отвращение. Фибен не беше сигурен от какво точно, пък не го и интересуваше. Той си имаше друга работа — смееше се.
Тази част беше негова идея. Той извади един фъстък, подхвърли го във въздуха и го хвана с уста. Беше по-добро от бейзбол!
Губруанците се пръснаха във всички посоки, дори скачаха от по-горните балкони без антигравитационни раници. Неколцина се загърчиха със счупени крайници.
Чудесно. Разбира се, това не беше особено голямо безпокойство за врага и можеше да се направи само веднъж. Истинската цел бе да се види как губруанците действат при тревога.
Виеха сирени. Фибен хвърли поглед към часовника си. Цели две минути бяха изтекли от първите признаци на вълнение. Това означаваше, че командата за тревога се дава устно. Значи прехвалените галактянски отбранителни компютри не знаеха всичко и не бяха предвидени да реагират на лоша миризма.
Наблюдателните дискове едновременно се надигнаха от оградата със заплашителен вой и започнаха да се въртят по-бързо. Фибен изтупа обелките от фъстъци от скута си и загледа смъртоносните машини. Ако бяха програмирани автоматично да разширяват защитния периметър, каквато и да е тревогата, можеше да попадне в беда.
Но те само се въртяха, заблестели от повишената бдителност. Изминаха още три минути и троен звуков тътен оповести пристигането на бойни кораби — лъскави стрели, напомнящи на ястреби, които се спуснаха ниско и прелетяха над вече празната сграда на канцеларията.
Висш губруански чиновник се въртеше из района и с успокоително цвъртене се опитваше да усмири подчинените си. Фибен не посмя да вдигне далекогледа си, но се втренчи, за да огледа по-добре дежурния птицеподобен. Няколко неща бяха странни в този губруанец. Бялата му перушина например изглеждаше по-блестяща, по-лъскава от тази на другите. Освен това носеше лента черна тъкан около шията си.
След няколко минути пристигна ремонтна машина. Появиха се двама нашественици с украсени с гребени дихателни маски. Те се поклониха на висшия чиновник, после влязоха в сградата.
Очевидно дежурният губруанец разбираше, че зловонието от разядения газопровод не представлява заплаха. Целият шум и смут предизвикваше много повече неприятности на чиновниците и плановиците му, отколкото миризмата. Той несъмнено се тревожеше за прекратената работа.
Изтекоха още минути. Фибен видя как пристига конвой от наземни коли с виещи сирени, който отново раздвижи възбудените цивилни. Старшият губруанец запляска с ръце, докато суетнята накрая не секна. После аристократът направи отсечен жест към свръхзвуковите изтребители, които кръжаха отгоре.
Бойните кораби веднага обърнаха и изчезнаха толкова бързо, колкото бяха пристигнали. Ударни вълни отново разлюляха прозорците и накараха персонала да запищи.
Фибен се изправи на клона си и огледа другите райони на парка. Навсякъде покрай оградата се бяха подредили шими и още много други се стичаха откъм града. Стояха на почтително разстояние от поставените стражи, но въпреки това прииждаха, възбудено бъбрейки помежду си.
Тук-там сред тях бяха наблюдателите на Гейлит Джоунз, които запомняха времето и характера на всяка реакция на галактяните.
— Почти първото нещо, което ще прочетат губруанците, когато потърсят в Библиотеката записи за твоя вид — беше му казала Атаклена, — ще е така нареченият „маймунски рефлекс“… склонността на вас, антропоидите, да тичате към всеки източник на вълнение само от любопитство. Консервативните видове го намират за странно и тази склонност на човеците и шимите ще е особено неразбираема за птицеподобни същества, които не притежават дори слабо подобие на чувство за хумор. Ще ги накараме да привикнат с това поведение, докато не започнат да очакват странните земянитски клиенти винаги да се стичат при някаква неприятност… просто, за да погледат.