След малко надойдоха още работници по поддръжката с наземни коли: този път имаше и шими в униформите на Градския отдел по газоснабдяване. Губруанските бюрократи се бяха настанили на сянка на моравата и ядосано цвъртяха от все още силното зловоние.
Фибен не можеше да ги обвинява. Вятърът беше започнал да духа в неговата посока. Носът му се сбърчи от отвращение.
„Е, това е то. Нарушихме следобедната им работа и може би научихме нещо. Време е да се прибираме и да оценим резултатите.“
Не очакваше с нетърпение срещата с Гейлит Джоунз. За едно толкова красиво и умно шими тя имаше склонност да става ужасно досадна. И очевидно изпитваше неприязън към него — сякаш той я беше повалил със зашеметителя и я беше отвлякъл!
Е, добре. Довечера щеше да си тръгне, да се върне в планината с Тайхо и да докладва на генерала. Фибен беше градско момче, но предпочиташе птичките в провинцията, а не тези, които напоследък се въдеха в града.
Той се обърна, сграбчи ствола на дървото с две ръце и започна да се спуска. И изведнъж нещо здраво го плесна по гърба като голяма плоска ръка и накара дъха му да секне.
Фибен се вкопчи в ствола. Главата му зазвъня, очите му се изпълниха със сълзи. Едва успя да се задържи за грубата кора.
Извисяваща се колона от дим запълваше центъра на моравата пред посолството, където преди беше канцеларията. Пламъци ближеха разбитите стени. Свръхнагретият газ се беше взривил.
Фибен премигна.
— Печено пиле с гарнитура! — измърмори той, без да се засрами от първото нещо, което му дойде наум. Имаше достатъчно печени птици, че да изхранят половината Порт Хеления. Част от месото беше доста недопечено, разбира се. А пък друга все още помръдваше.
Устата му беше съвсем пресъхнала, но въпреки това той облиза устни.
— Сос за скара! — въздъхна той. — Да няма поне едно шишенце сос за скара.
Отново се покатери на клона и погледна часовника си. Изтече почти минута, преди сирените пак да започнат да вият. Още една минута, за да излети корабът.
Фибен се огледа, за да провери какво правят шимите, накачулили се по оградата. През разнасящия се облак дим видя, че тълпата не е избягала. Напротив, даже се беше увеличила. Шими прииждаха от съседните сгради да гледат. Чуваха се дюдюкания и крясъци.
Той доволно изсумтя. Това беше чудесно, поне докато никой не правеше никакви заплашителни движения.
После забеляза нещо друго и потрепна. Наблюдателните дискове бяха на земята! Всички машини бяха паднали покрай оградата.
— Глупаци! — изкоментира той. — Тъпите кокошки пестят пари от умни роботчета. Всичките защитни механизми били дистанционно управляеми!
Когато канцеларията бе избухнала — каквато и да беше безбожната причина за това — сигурно се бе повредил и централния им контролер! Ако някой беше запазил достатъчно разум, за да отмъкне някой от дисковете…
На сто метра от лявата си страна той видя Макс да притичва до една от падналите машини и да я побутва с пръчка.
— Браво — каза си Фибен, после моментално се изправи, изрита сандалите си и приклекна, за да изпробва здравината на клона, и въздъхна: — Няма друг начин.
Затича се по тесния клон, в последния момент яхна люлеещия се връх, отскочи във въздуха и прелетя през оградата.
По моравата бяха проснати мъртви нашественици. Той прескочи неподвижния труп на квакуанец — четирикрак и покрит със сажди — и се хвърли във вихрещия се дим. Едва успя да избегне сблъсъка с жив губруанец. Съществото бягаше с писъци.
Докато претичваше покрай горящата канцелария, видя, че всичко е опустошено. Цялата сграда беше в пламъци. Козината на лявата му ръка запука от горещината.
Най-после стигна тимбримския Дипломатически склад и си пое дъх.
Изведнъж синята лампичка на върха на пирамидата му се стори не така дружелюбна. Пулсираше срещу него и премигваше.
Досега Фибен беше действал в поредица от мигновени решения. Експлозията му бе предоставила неочаквана възможност. Трябваше да се възползва от нея.
„Добре, ето ме. Сега какво?“ Синята лампа можеше да е поставена още от тимбримите, но също толкова вероятно беше да е дело на нашественика.
Сирените зад гърба му виеха. С разтърсващ всичко наоколо рев започнаха да пристигат бойни кораби. Около Фибен се виеше дим, издухван от хаотичното спускане и отлитане на огромните машини. Шимът се надяваше наблюдателите на Гейлит по покривите на съседните сгради да си записват всичко, но доколкото познаваше собствените си сънародници, повечето от тях сигурно гледаха с отворени уста или подскачаха от възбуда.