Той пристъпи към пирамидата. Синята светлина пулсираше срещу него. Фибен вдигна левия си крак.
Лъч яркосиня светлина блесна и прониза земята там, където още малко и щеше да стъпи.
Той подскочи поне на метър във въздуха и щом стъпи на земята, лъчът пак проблесна и мина на милиметри от левия му крак. От тревата и тлеещите клонки се вдигна дим — малко по-светъл от пушека на горящата канцелария.
Фибен се опита да отстъпи, но проклетият глобус не му позволи! Синя мълния изцвъртя в земята зад него и той трябваше да отскочи встрани. После същото се повтори и на другата страна!
Подскок, цап! Подскок, проклятие и пак цап!
Лъчът беше прекалено точен, за да е случайно. Глобусът не се опитваше да го убие. Очевидно обаче не искаше и да го остави!
Помежду мълниите Фибен отчаяно се опитваше да измисли как да се измъкне от този капан… тази адска шега…
Ама разбира се! Губруанците не бяха пипали тимбримския склад. Синият глобус не действаше като уредите на нашествениците. Но беше точно от тези неща, които би оставил след себе си Ютакалтинг!
Една от мълниите леко опърли пърста на крака му. И Фибен изруга. Проклети И-тита! Дори свестните бяха почти нетърпими!
Синият лъч попадна в малък камък до извивката на ходилото му и го разряза точно наполовина. Всички инстинкти на Фибен му изпищяха да отскочи, но той се съсредоточи върху това да запази спокойствие и хладнокръвно да пристъпва напред.
Синият глобус заплашително пулсираше и хвърляше мълниите си. Дим се виеше от мястото между пърстите и талеца на левия му крак.
Той вдигна десния.
Първо предупреждението, после действителният удар. Това беше начинът, по който щеше да действа някоя земянитска отбранителна машина. Но каква ли програма биха вложили тимбримите? Не се предполагаше, че един съвсем млад разумен клиент е в състояние да прави анализи насред оръжеен огън и дим, особено ако по него се стреля!
„Наречи го предчувствие“ — помисли си той.
Дясното му стъпало се спусна и пърстите на крака му обхванаха дъбова клонка. Синият глобус, изглежда, преосмисли упоритостта си, после отново проблесна мълния, този път на метър пред него. Следа от цвъртяща глина се насочи към шима с бавни криволичения, горящата трева запращя.
Фибен се опита да преглътне.
„То не е предназначено да убива! — непрекъснато си повтаряше той. — И защо да го прави? Губруанците отдавна да са го взривили отдалече.“
Не, целта му беше да играе ролята на жест, на декларация за правата, определени от сложните правила на Галактическия протокол, по-древни и претрупани от ритуалите в японския императорски двор.
И беше предназначено да натрие човките на губруанците.
Лъчът приближаваше десния му крак отстрани. Пръстите му се свиха от силно желание да отскочи. Обгарящото острие от светлина разцепи едно камъче на пет сантиметра от него и продължи да…
Да уцели и пресече крака му!
Шимът ахна и потисна порива да извие. Нещо не беше както трябва! Главата му се завъртя… лъчът мина през стъпалото му и…
Фибен не вярваше на очите си. Беше сигурен, че лъчът ще спре точно в последния момент. И бе сгрешил.
И все пак… кракът му си беше цял-целеничък.
Лъчът запали някаква суха вейка и продължи да се изкачва по левия му крак.
Шимът усети леко гъделичкане, но знаеше, че е психосоматично. Докато го докосваше, лъчът беше просто светла точка.
На сантиметър от стъпалото му тревата гореше.
Сърцето му биеше като лудо. Фибен вдигна поглед към синия глобус и прошепна:
— Много смешно.
В пирамидата сигурно имаше малък пси-излъчвател, защото Фибен наистина долови нещо като усмивка във въздуха… леко, иронично тимбримско подхилване, сякаш шегата в края на краищата беше незначителна и дори не си заслужаваше смеха.
— Наистина хитро, Ютакалтинг. — Фибен сгърчи лице, насили треперещите си ръце и крака да му се подчинят и закриволичи към пирамидата. — Наистина хитро. Мразя всичко, което ти е смешно. — Беше трудно да повярва, че Атаклена наистина е дъщеря на измислилия тази тъпа шега.
Синият глобус все още пулсираше, но беше престанал да хвърля мълнии. Фибен се приближи до пирамидата и я разгледа. После я обиколи. Там, където скалата се извисяваше над морето, имаше врата, отрупана с катинари, скоби, винтове, шифри и ключалки.
Е, значи нямаше как да влезе и да намери съобщение от Ютакалтинг. Атаклена му беше казала няколко вероятни кода, но това тук беше съвсем различна история!