После настъпи по-спокойна фаза на съня и накрая той с облекчение заспа без сънища.
41.
Галактяните
Сюзеренът на Благопристойността не можеше да стъпи върху неосветена земя и поради това пътуваше кацнал върху позлатен прът, носен от конвой подхвръкващи квакуански слуги. Постоянното им гукащо мърморене беше по-успокоително от накъсаното цвъртене на техните губруанските патрони. Макар Ъплифтът на квакуанците да ги бе отвел много напред в губруанския начин на възприемане на света, те все пак не бяха станали тържествени и възвишени като патроните си.
Докато го отнасяха от мястото, където лежеше трупът, той си мислеше как след малко ще клюкарстват за това кой ще бъде избран за заместник. Кой щеше да стане новият Сюзерен на Цените и Предпазливостта.
Изборът трябваше да се направи бързо. Вече бяха пратени вестоносци до Господарите на Курника на родната планета, но ако се наложеше, на поста щеше да бъде издигнат някой старши бюрократ. Приемствеността трябваше да се запази.
Сюзеренът на Благопристойността не се чувстваше обиден, дори напротив — квакуанците му действаха успокоително. Простите им песни го разсейваха. Следващите дни и седмици щяха да бъдат напрегнати. Официалният траур беше само една от многото задачи, които му предстояха. По някакъв начин тласъкът към новата политика трябваше да бъде възстановен. И разбира се, трябваше да обмисли резултатите от тази трагедия за Смяната на перушината.
Следователите чакаха пристигането на пръта сред купчина съборени дървета до все още димящите стени на канцеларията. Когато Сюзеренът им кимна да започнат, те изпълниха танца на представянето — отчасти жестикулиране, отчасти аудиовизуално излагане — и описаха какво са определили за причина за експлозията и пожара. Докато цвъртяха своите открития в синкопирана хорова песен, Сюзеренът направи усилие да се съсредоточи. Въпросът беше деликатен.
Според кодексите губруанците имаха право да окупират посолството на някой враг и все пак можеше да им се търси отговорност за всички нанесени щети, ако бяха по тяхна вина.
— Да, да, това се случи, наистина се случи — съобщиха следователите. — Сградата е — е била — напълно разрушена.
Не, не, съзнателна дейност не е засечена, не се смята, че причината е такава. Няма следи, че пътят на това събитие е предварително избран от враговете.
Дори тимбримският посланик да е саботирал собствените си сгради, какво от това? Ако не ние сме причината, не се налага да плащаме, не се налага да обезщетяваме!
Сюзеренът изцвъртя кратко назидание. Не беше работа на следователите да определят благопристойността, а само да оценят фактите. Пък и във всеки случай въпросите за щетите бяха от компетентността на служителите на новия Сюзерен на Цените и Предпазливостта. Първо трябваше да се възстановят от катастрофата, която бе преживяла бюрокрацията им.
Следователите изтанцуваха разкаяни извинения.
Мислите на Сюзерена продължаваха да кръжат във вцепенена почуда какви ли ще бъдат последиците. Това иначе незначително събитие беше разклатило деликатния баланс на Триумвирата точно преди поредния Команден конклав и отраженията щяха да ги безпокоят дори след като бъдеше назначен нов трети Сюзерен.
Накратко, това щеше да помогне и на двамата оцелели. Лъчът и Нокътят щеше да е свободен да преследва малцината останали човеци. А Благопристойността можеше да се заеме с издирване без постоянни заяждания за разходите.
А после трябваше да помисли за съревнованието за върховенство. Покойният Сюзерен на Цените и Предпазливостта, въпреки всички очаквания, беше властна личност. Именно той бе организирал споровете им, беше извличал най-добрите им идеи, уговаряше компромиси, водеше ги към единодушие.
Сюзеренът на Благопристойността беше амбициозен и не харесваше насоката, в която бяха тръгнали нещата. Нито пък му беше доставяло удоволствие да вижда, че най-умните му планове биват прекроявани и изменяни, за да допаднат на един бюрократ.
Не, не това бе най-лошото. Но една нова Тройка би била много по-приемлива. По-действена. А в новото равновесие заместването на стария Сюзерен щеше да започне с несгода.
„Тогава защо, поради каква причина, от какво се страхувам?“ — чудеше се върховният жрец.
Сюзеренът на Благопристойността потръпна, накокошини се и се съсредоточи, върна мислите си отново към настоящето, към доклада на следователите. Изглежда, твърдяха, че експлозията и пожарът попадат в онази категория от събития, която земянитите наричат „случайности“.