По настояването на бившия си колега напоследък Сюзеренът беше започнал да се опитва да учи англически, вълконския странен, негалактически език. Това беше трудно, дразнещо усилие и от съмнителна полза — нали компютрите преводачи бяха достатъчно лесно средство.
Все пак главният бюрократ беше настоял и жрецът изненадващо откри, че дори от толкова животински сбор от стенания и грухтене могат да се научат някои неща, като например значенията, които се криеха под тази дума — „случайност“.
Тя очевидно се отнасяше до онова, което следователите твърдяха, че се е случило тук: известен брой непредвидени фактори, съчетани със сериозна некомпетентност в Градския отдел по газоснабдяване след като от него бяха извадени надзирателите човеци. И все пак земянитското определение на думата „случайност“ не беше вярно! На англически тя всъщност нямаше точно значение!
Човеците имаха една банална фраза: „Няма никакви случайности“.
В такъв случай, защо имаха дума за нещо, което не съществуваше?
Случайност… думата обхващаше всичко — от просто съвпадение до истинско стечение на събития, до цяла вероятностна буря от равнище седем! Във всеки случай „резултатите“ бяха „случайни“.
Как един вид би могъл да пътува сред звездите, да се класифицира като патрон на високо равнище, когато принадлежи към клан с такъв неясен, неопределен, зависещ от контекста поглед върху вселената? В сравнение с тези земянити дори дяволските мошеници тимбримите бяха прозрачни и чисти като кристал!
Именно този вид неспокойна насока на мисълта жрецът мразеше най-много в характера на бюрократа! Това бе една от най-дразнещите черти на покойния Сюзерен.
Но също и едно от нещата, които Благопристойността най-много обичаше и ценеше. И щеше да му липсва.
Сюзеренът твърдо изцвъртя дефинитивна дума-верига. Самоанализите после. Сега трябваше да се вземе решение за онова, което се бе случило тук.
При някои вероятни стечения на обстоятелства на губруанците може би щеше да им се наложи да заплатят щетите на тимбримите — и дори на земянитите — за разрушенията на това плато. Не беше приятно, но можеше да бъде предотвратено, когато се изпълнеше великолепният замисъл на губруанците.
Събитията навсякъде другаде из Петте галактики щяха да определят това. Тази планета беше незначителна. Във всеки случай задача на новия Сюзерен на Цените и Предпазливостта щеше да е да се грижи за съкращаването на разходите.
Да се грижи Губруанският съюз — истинските наследници на Древните — да не се провали в благопристойността, когато се върнат Прародителите, това беше собствената задача на жреца.
„И нека ветровете довеят този ден“ — помоли се той.
— Отсъждането се отлага, забавя, отменя засега — заяви Сюзеренът и следователите веднага затвориха папките си.
Трябваше да прецени и положението на върха на хълма.
Гукащите квакуанци се скупчиха и невъзмутимо понесоха Пръта на Преценката през пернатата тълпа на своите подскачащи, възбудени патрони.
Дипломатическият склад все още димеше. Сюзеренът внимателно изслуша следователите, които докладваха понякога един по един, понякога едновременно. От цялата какофония Сюзеренът си състави картина на събитията, довели до всичко това.
Едно местно неошимпанзе било открито да рови около склада, без да мине на официална проверка от страна на окупационната сила — очевидно нарушение на военния протокол. Никой не знаеше защо глупавото полуживотно е било тук. Навярно е било привлечено от „маймунския комплекс“ — дразнещата неразбираема нужда, която караше земянитите да търсят възбудата вместо благоразумно да я избягват.
Едно въоръжено подразделение се натъкнало на любопитното неошимпанзе, докато извършвало рутинно обезопасяване на района на бедствието. Командирът настоятелно поискал от косматия клиент на човеците веднага да престане и да отдаде дължимата почит.
Типично за рожбите на човеците, неошимпанзето беше постъпило опърничаво. Вместо да се държи цивилизовано, то бе избягало. При опита да го спрат стреляли по някакво отбранително устройство на пирамидата. В последвалата престрелка складът пострадал.
Сюзеренът реши, че резултатът е съвсем удовлетворителен. Подклиент или не, официално неошимпанзето беше съюзник на проклетите тимбрими. С действията си то бе нарушило имунитета на склада! Войниците са били в пълното си право да открият огън и по шимпанзето, и по защитния глобус. Тук нямаше нарушение на благопристойността.
Следователите изпълниха танц на облекчение. Разбира се, колкото повече се приближаваше до древните процедури, толкова по-блестяща щеше да стане перушината на губруанеца, когато се върнеха Прародителите.