„И нека ветровете побързат с деня.“
— Отворете, влезте, продължете в склада — нареди жрецът. — Влезте и разследвайте тайните там!
Системата за сигурност на склада навярно беше унищожила по-голямата част от съдържанието. И все пак можеше да е останала някаква ценна информация.
По-простите ключалки бързо поддадоха, докараха специални съоръжения за сваляне на масивната врата. Всичко това отне време. Жрецът си намери занимание с една група Войници на Нокътя — започна да им проповядва да укрепят вярата си в древните ценности. Припомни им, че през последните два дни в планините на югоизток от града са изчезнали няколко малки групи войни и че животът им принадлежи на Гнездото. Гнездото и Честта — нищо друго нямаше значение.
Накрая отключиха и последния катинар. Прочутите фокусници тимбримите този път се бяха изложили. Преградите им бяха лесни и губруанските роботи касоразбивачи ги преодоляха бързо. Вратата бе отнесена от една от машините. Стиснали уредите пред себе си, следователите предпазливо влязоха в пирамидата.
След няколко мига една перната фигура с изненадано цвъртене изскочи навън с черен кристален предмет в клюна си. Почти незабавно я последва друга.
„Непокътнати!“ — затанцуваха следователите. Две информационни банки били открити непокътнати, защитени от самоунищожително взривяване поради случайно паднали върху тях камъни!
Радост обхвана следователите, а после и войниците и цивилните, които чакаха отвън. Дори квакуанците щастливо гукаха, защото и те виждаха, че поне четвъртата заповед е изпълнена успешно. Един земянитски клиент беше нарушил имунитета на склада чрез очевидно непочтително поведение — признак за опорочен Ъплифт. И в резултат те бяха получили напълно законен достъп до вражеските тайни!
Тимбримите и човеците щяха да бъдат опозорени, а кланът Гууксюй-Губру щеше да научи много неща!
Радостта беше по губруански френетична. Но самият Сюзерен танцува само няколко секунди. Негов дълг беше да проявява удвоена загриженост. Прекалено много неща във вселената бяха подозрителни. Много неща бе по-добре да се унищожат, за да не би някой ден случайно да застрашат Гнездото.
Сюзеренът наведе глава първо на едната страна, после на другата, и огледа информационните кубове, черни и блестящи върху обгорената глина. Изпитваше някакво странно чувство, което почти, макар и не съвсем, се превръщаше в усещане за надвиснал ужас.
Нямаше никакво пси-усещане, нито някакво определено предчувствие. Ако беше така, Сюзеренът тутакси щеше да нареди кубовете да бъдат превърнати в пепел.
И все пак… Това бе много странно.
За един кратък миг той потръпна от илюзията, че шлифованите кристали са очи, блестящите, космически черни очи на огромна и много опасна змия.
42.
Робърт
Той тичаше, стиснал в ръка дървен лък. Колчан с двайсет нови стрели леко подскачаше на гърба му. Сламената му шапка беше изплетена от речна тръстика. Набедрената му препаска и мокасините му бяха направени от местна кожа.
Левият крак още го наболяваше, но дори болката беше своего рода удоволствие, защото му напомняше за това, че бе избегнал сигурна гибел.
Бели пухкави слоести облаци се плъзгаха по хребета на север, сякаш се движеха заедно с него, докато тичаше по билата на дългите хълмове към къщи.
„Към къщи.“
Думите му звучаха нормално сега, когато имаше да върши работа навън под дърветата и откритото небе. Вече можеше да мисли за онези подземни пещери като за свой дом. Защото наистина бяха убежище в тези несигурни времена.
А там беше и Атаклена.
Беше отсъствал повече, отколкото очакваше. Пътуването го бе отвело високо в планината, чак до Спринг Вали — за да набира доброволци, да установява връзки и изобщо да разпространява новината за въстанието.
И разбира се, заедно с другите партизани на няколко пъти му се беше налагало да влиза в схватки с врага. Робърт знаеше, че бяха незначителни — засади на малки губруански патрули тук-там, — но пък ги унищожаваха до последния галактянин. Съпротивата нанасяше удари само там, където изглеждаше вероятно да постигнат пълна победа. Не трябваше да има оцелели, които да разкажат на губруанското върховно командване, че земянитите са се научили да стават невидими.
Макар и малки, победите бяха сторили чудеса с бойния им дух. И все пак, макар че може би бяха създали проблеми на губруанците в планините, каква полза, ако врагът стоеше извън обсега им?