Робостражите също забелязаха тези нови животни и ги прецениха според заложените в програмата им критерии. „Безвредни“ — гласеше преценката.
45.
Атаклена
— Свили са се като патици — каза Бенджамин.
Бяха на западния склон на хълма и наблюдаваха лагера на губруанците.
Градските шими възнамеряваха да започнат нападение срещу долината Сайнд преди зазоряване. Тукашната акция беше планирана за същото време. Официалната цел бе да се провери объркването на врага и може би да му се нанесат известни щети, които да запомни. Атаклена не беше сигурна, че това наистина е възможно, но се бе съгласила с риска. Не искаше губруанците да научат прекалено много от развалините на центъра „Хаулетс“.
Все още не.
Атаклена неспокойно погледна масивния нощен бинокъл на шима.
— Сигурен ли си, че онези устройства не могат да бъдат засечени?
— Да, госпожице. Поставихме подобни уреди на хълма до обикалящия газов робот и траекторията му даже не трепна. Съкратихме списъка от материали, които врагът е способен да надушва. Скоро…
Бенджамин трепна.
— Какво има?
— Виждам фигури между дърветата. Сигурно нашите момчета заемат позициите си. Сега ще разберем дали бойните роботи са програмирани така, както си мислите вие.
Вниманието на Бенджамин беше заето и той не й предложи бинокъла. „Край на протокола между патрон и клиент“ — помисли си Атаклена. Не че имаше някакво значение. Тя предпочиташе да се протегне със собствените си сетива.
Засече три различни вида двуноги, разположили се около губруанската експедиция, в обсега на чувствителните вражески робостражи.
И все пак роботите не правеха нищо! Секундите течаха, а въртящите се роботи не стреляха по фигурите, които настъпваха сред дърветата. Нито пък разбудиха спящите си господари.
Тя въздъхна с надежда. Безразличието на машините беше важна информация. Фактът, че продължаваха тихо да се въртят, й казваше много за това какво става не само тук на Гарт, но и навсякъде другаде отвъд осеяното със звезди небе. Казваше й неща за положението на Петте галактики като цяло.
„Все още има закон — помисли си Атаклена. — Губруанците са сдържани.“
Ако хаосът изцяло беше обзел Петте галактики, губруанците щяха да програмират машините си така, че да стерилизират цялата долина, вместо да излагат на риск пернатите си фигури.
Но ако Кодексите важаха, нямаше да дръзнат да ги нарушат. Защото същите правила можеха да запазят и тях, ако приливите и отливите на войната се обърнеха срещу тяхната фракция.
Правило Деветстотин и дванайсет: когато е възможно, цивилните трябва да се щадят. Това се отнасяше в по-висока степен за невоюващите видове, отколкото за страните в конфликта, особено на претърпели катастрофа светове като Гарт. Местните форми бяха под закрилата на традиция, датираща от милиард години.
— Попадате в капана на собствените си предположения, долни същества такива — промърмори тя на галактически седем. Очевидно губруанците бяха програмирали машините си да наблюдават за неща, типични за разумните — фабрично произведени оръжия, дрехи, механизми, — дори без да си представят, че враговете са в състояние да нападнат лагера им голи, неразличими от горските животни!
Тя си помисли за Робърт и се усмихна. Това беше негова идея.
Сив здрач се разстилаше по небето и постепенно изтриваше светлините на по-далечните звезди. Отляво на Атаклена техният лекар, възрастното шими Илейн Суу, погледна металния си часовник и многозначително го почука. Атаклена кимна, давайки разрешение за действие.
Доктор Суу сложи ръка пред устата си и издаде висок звук — песента на птицата фюалу. Тимбримката чу резкия звън на тетиви — от трийсет арбалета излетяха стрели. Ако губруанците бяха инвестирали в наистина сложни бръмчилки…
— Успяхме! — възкликна Бенджамин. — Шест малки пумпалчета, всичките разбити на парчета! Всички роботи са свалени!
Атаклена отново си пое дъх. Робърт беше там долу. Сега вече тя можеше да повярва, че имат шанс. Докосна рамото на Бенджамин и шимът неохотно й подаде бинокъла.
Някой сигурно беше забелязал угасването на мониторните екрани. Чу се тихо бръмчене и горният люк на един от гравитотанковете се отвори. Някаква фигура с шлем на главата огледа стихналата ливада. Чу се тревожен грак — войникът бе видял останките на близкия робостраж. После вниманието му беше привлечено от нещо или някой, скочил от едно от съседните дървета, и той вдигна лазера си. Синя мълния излетя към тъмната фигура.