— Махни се от мен, преди да си ме задушил, ти, смрадлив, въшлив, оръфан…
Фибен видя, че вражеската разузнавателна машина изчезва над хълма, и бързо се изправи.
— Хайде! — И я дръпна. — Да се махаме.
Цветистите ругатни на Гейлит секнаха, щом тя видя какво е направило губруанското оръжие.
Листа и трески бяха размесени със страховитите останки на тримата шими. Пушките им бяха пръснати сред отломките.
— Ако имаш намерение да взимаш някое от тези оръжия, сега е моментът.
Гейлит премигна, после поклати глава и промълви една единствена дума:
— Не.
После се обърна и извика:
— Макс!
И понечи да тръгне натам, където за последен път бяха видели едрия шим. Но точно тогава се разнесе тътнещ звук и Фибен я спря.
— Няма време. Ако е жив и може да се измъкне, ще успее. Да вървим!
Бръмченето на гигантските машини приближаваше. Тя все още се съпротивляваше.
— О, за Ифни, да не забравиш да си вземеш бележките! — каза той.
Това подейства. Побягнаха.
„Яко момиче — помисли си Фибен, докато тичаха сред дърветата. — Може да е опака, но поне има кураж. За пръв път вижда подобно нещо и дори не повърна.“
„Нима? — като че ли се обади в него някакъв друг глас. — Ти пък кога си виждал такава каша, а? Космическите битки са чистички в сравнение с това.“
Фибен призна пред самия себе си, че основната причина да не повърне е, че за нищо на света не би си позволил да загуби закуската си точно пред това шими. Никога не би й доставил това удоволствие.
Заедно прецапаха калния поток и потънаха в гората.
47.
Атаклена
Сега всичко зависеше от Бенджамин.
Атаклена и Робърт наблюдаваха от скривалището си на склона как приятелят им се приближава до приземилия се губруански конвой. Два други шима придружаваха Бенджамин. Единият носеше бяло знаме със символа на Библиотеката — сияещата спирала на Галактическата цивилизация.
Шимите пратеници бяха сменили домотъканите си дрехи и сега носеха сребристи официални роби, ушити в стил, подходящ за двукраки с тяхната фигура и статус. Беше нужен кураж, за да се приближиш до машините. Макар че сега те бяха обездвижени — вече повече от половин час не се забелязваше признак от никаква дейност, — тримата шими сигурно се чудеха какво ще направи врагът.
— Десет към едно, че птичките първо ще се опитат да използват някой робот — промълви Робърт, напрегнато впил очи в сцената под тях.
От една от обездвижените лодки между двете повредени бойни машини се издигна някаква фигура.
— Прав бях — с отвращение изсумтя Робърт. Наистина беше робот. Той също носеше развяващо се знаме — друго изображение на сияещата спирала.
— Проклетите птички няма да допуснат шимите над равнището на червеите, не и освен ако не ги принудят — коментира Робърт. — Ще се опитат да използват машина, за да водят преговорите. Само се надявам Бенджамин да помни какво трябва да прави.
Атаклена докосна ръката на Робърт, отчасти за да му напомни да говори тихо.
— Той знае — прошепна тимбримката. — А и Илейн Суу е там, за да му помага. — Въпреки това двамата изпитваха безпомощност. Това беше работа за патрон. Клиентите не трябваше да бъдат карани да се сблъскват с подобни ситуации сами.
Машината — очевидно един от губруанската колекция роботи, набързо пригоден за дипломатически функции — спря на четири метра от приближаващите се шими и издаде някакъв пискащ възмутен брътвеж, който Атаклена и Робърт не разбраха. Тонът обаче беше безапелационен.
Двама от шимите отстъпиха малко с нервни усмивки.
— Ти можеш да го направиш, Бен! — изръмжа Робърт. Атаклена видя, че мускулестите му ръце се напрягат. Ако възлите по тях бяха тимбримски жлези на промяна, а не… Тя потръпна от сравнението и върна поглед към сцената долу.
Шим Бенджамин все още стоеше неподвижен, очевидно без да обръща внимание на машината. Чакаше. Накрая тирадата на робота свърши. Настъпи кратка тишина. После Бенджамин направи просто движение с ръка — точно както го беше научила Атаклена, — с което презрително отстрани неживото нещо от делата на разумните.
Роботът отново изписка, този път по-високо и с нотки на отчаяние.
Шимите просто стояха и чакаха, дори без да се унижават да отговорят.
— Каква надменност! — въздъхна Робърт. — Добре, Бен. Дай им да разберат на тия!
Минутите течаха. Картината оставаше непроменена.
— Губруанският конвой е дошъл в планината без пси-щитове! — ненадейно произнесе Атаклена и докосна дясното си слепоочие. — Или пък са били унищожени по време на нападението. Във всеки случай, мога да кажа, че започват да стават нервни.