— Той го прави! — удивено прошепна Атаклена.
Робърт се закашля, за да не се разсмее на глас. Докато Бенджамин говореше, квакуанците изглеждаха все по-измъчени. Когато свърши, пернатите четирикраки заподскачаха и закрякаха. Явно възразяваха.
Бенджамин обаче не се заблуди. Погледна хронометъра на китката си, после каза само три думи.
Протестите на квакуанците рязко престанаха. Сигурно бяха получили заповед, защото изведнъж отново се поклониха, обърнаха се и се затичаха обратно към централната лодка.
Слънцето се беше издигнало над веригата хълмове на изток. Утринната светлина припламваше през гората. На парламентарното поле ставаше все по-горещо, но шимите стояха и чакаха. От време на време Бенджамин поглеждаше часовника си и съобщаваше оставащото време.
На края на гората Атаклена видя, че техният отряд със специални оръжия започва да намества единствения им излъчвател на антиматерия. Сигурно губруанците също го бяха забелязали.
Чу, че Робърт тихо брои минутите.
Накрая — всъщност едва ли не в последния момент — вратите и на трите гравитаторни машини се отвориха. Оттам заизлизаха пленниците. Всички губруанци, облечени в блестящи роби на старши патрони, вървяха напред и напяваха песен с високи тонове, придружена от басовите гласове на верните им квакуанци.
Шествието беше пропито от древна традиция. Корените му стигаха до епохи много преди животът да изпълзи на бреговете на Земята. Не беше трудно да си представят как се чувстват нервният Бенджамин и останалите, когато онези, които трябваше да положат тържественото си обещание, се събраха пред тях. Устата на Робърт беше пресъхнала.
— Да не забравиш пак да се поклониш — прошепна той.
Атаклена се усмихна — разполагаше с преимуществото на короната си.
— Не се страхувай, Робърт. Няма да забрави. — И наистина, Бенджамин скръсти ръце пред себе си с дълбоката почтителност на младши клиент, който поздравява старши патрон. Шимите ниско се поклониха.
Единствено белият проблясък издаваше факта, че Бенджамин се е ухилил от ухо до ухо.
— Робърт — каза Атаклена и кимна доволно. — Хората ти се справиха много добре за своите четиристотин години.
— Не ни оказвай такова доверие — отвърна той. — Отначало хич не беше добре.
Заклелите се птицеподобни заминаха за долината Сайнд пеша. Нямаше съмнение, че ще бъдат забелязани много преди да стигнат дотам. Но дори и да не станеше така, Атаклена беше наредила новината да се разпространи. Те щяха да се приберат в базата си необезпокоявани. Всеки шим, който докоснеше и едно тяхно перце, щеше да бъде обявен извън закона, плазмата му да бъде изсипана в каналите, генната му линия да бъде изличена. Въпросът бе сериозен.
Шествието изчезна надолу по планинския път. После закипя усилена работа.
Групи шими бързаха да ограбят изоставените машини в скъпоценното оставащо им време преди да пристигне възмездието. Горили нетърпеливо пъхтяха и жестикулираха, докато чакаха товарите, които трябваше да отнесат сред хълмовете.
Атаклена вече беше преместила командния си пост на един увенчан с остри камъни хребет на около три километра в планината и наблюдаваше с бинокъла как товарят и отнасят плячката.
Робърт беше тръгнал много по-рано. На следващия ден той заминаваше на друга мисия и трябваше да си почине.
Короната й се развя и тя кенира Бенджамин преди тихо шляпащите му стъпки да се чуят по пътеката. Шимът спря пред нея и каза сериозно:
— Генерале, получихме съобщение по семафора, че атаките в Сайнд са били неуспешни. Няколко извънземни строителни обекта са взривени, но останалата част от нападението е почти пълен провал.
Атаклена затвори очи. Беше го очаквала. Там долу имаха прекалено много проблеми със секретността. Фибен подозираше, че в градската част на съпротивата има предатели.
— Резултатите се балансират — каза тя на помощника си. Победата им беше символична, тя знаеше това. Да се опитват да изгонят врага със сили като техните щеше да е напразно.
Бенджамин прочисти гърлото си.
— Ти все още не вярваш, че трябваше да ги оставим живи, нали? — попита тя.
Той кимна.
— Не, сер. Не вярвам. Мисля, че разбирам част от онова, което ми казахте за символизма и… и съм горд, че изглежда, според вас сме се справили с клетвената церемония добре. Но въпреки това смятам, че трябваше да ги изгорим.