Машината го запокити на земята. Бе уцелен поне на две места. Но пък нали беше очаквал да загине. Нямаше значение какво щеше да се случи сега; шимът просто се радваше, че е жив.
Възбудени гласове. Тичащи стъпки. Фибен почувства внезапна надежда. Беше очаквал да се появят губруанци. Но това бяха шими! Той потръпна и успя да се изправи, после се усмихна.
И изведнъж усмивката му замръзна.
— О, какво става тук? Самият господин Синя карта! Май си минал през нови катерения с препятствия, а, колежанско момченце? Изглежда, просто не знаеш кога си победен.
Беше високият шим с грижливо избръснатата козина на лицето и елегантно засуканите мустаци — водачът на бандата на условниците от „Маймунска ракия“. Онзи, който се наричаше Желязната хватка.
От всички шими на света, защо трябваше да е точно този?
Пристигнаха и други. Ярките ципокостюми имаха нова особеност — колани и ленти на ръкавите с един и същ знак: трипръст птичи крак с остри нокти.
Всички носеха модифицирани саблепушки. Очевидно бяха членове на новата милиция от колаборационисти, за която с Гейлит бяха чули слухове.
— Помниш ли ме, колежанско момченце? — попита захилен Желязната хватка. — Да, така си и мислех. Естествено, и аз те помня.
Други двама условници бяха хванали Гейлит Джоунз и я влачеха към тях.
— Хайде, мои млади генетични красавци. — Желязната хватка се разхили и силно стисна Фибен точно над наранената му дясна китка. — Някои хора искат да се срещнат с вас. И този път няма да има никакви развлечения.
49.
Галактяните
— Трябваше да се унищожите — да сложите край на живота си — да се ликвидирате сами! — изцвъртя Сюзеренът на Благопристойността и изтанцува своето наказание пред губруанските учени. Специалистите все още изглеждаха разрошени и непригладени след дългото си пътуване насам. И съвсем отпаднали.
— Като сте положили клетвата, вие сте навредили — причинили щети — оскърбили — нашата благопристойност и чест — завърши гълченето си Сюзеренът.
Ако бяха военни, върховният жрец можеше да поиска обезщетения от тях и семействата им. Но повечето войници от ескорта им бяха убити, а учените не познаваха въпросите на благопристойността така, както военните.
Сюзеренът реши да им прости.
— Въпреки това решението ви е разбираемо — и одобрено. Ще се подчиним на клетвата ви.
Специалистите изтанцуваха облекчение. Нямаше да бъдат подложени на унижението тържествената им дума да бъде отхвърлена.
Клетвата обаче щеше да струва скъпо. Тези учени трябваше незабавно да заминат от системата Гарт и да не бъдат замествани поне в продължение на година. Нещо повече, трябваше да бъдат освободени същият брой човеци!
Сюзеренът беше осенен от внезапна идея. Това предизвика редкия трепет на странната емоция, наречена радост. Той щеше да нареди да бъдат освободени шестнайсет човеци, добре, но планинските шимпанзета нямаше да се съберат с опасните си господари. Освободените хора щяха да бъдат пратени на Земята!
Това сигурно щеше да удовлетвори благопристойността на клетвата. Решението щеше да струва скъпо наистина, но далеч не толкова, колкото свободното допускане на тези същества отново на основния континент на Гарт!
Мисълта, че неошимпанзетата са постигнали в планината онова, за което съобщаваха тези тук, беше зашеметяваща. Как бяха успели? Протоклиентите, които бяха наблюдавали в града и в долината, изобщо не изглеждаха способни на такава хитрост.
Ами ако там все още имаше останали човеци?
Мисълта го уплаши. Сюзеренът не разбираше как би било възможно. Според преброяването броят на онези, които не достигаха, беше прекалено малък, за да е от значение. Статистически всички те просто трябваше да са мъртви.
Разбира се, газовите атаки трябваше вече да престанат. Новият Сюзерен на Цените и Предпазливостта щеше да се оплаква, че програмата се е оказала много скъпа. Но сега Сюзеренът на Благопристойността изцяло щеше да застане на страната на военния.
Долови слабо вълнение и изпита вътрешна болка. Дали не беше първи признак за промяна на сексуалното състояние? Все още не трябваше да започва, поне докато нещата не се успокояха и между тримата партньори още не бе надделял нито един. Смяната на перушината трябваше да почака, докато благопристойността не бъдеше задоволена, докато не се постигнеше единодушие, така че да стане ясно кой е най-силният!
Само да имаше някакъв начин да разбере как вървят битките в галактическата спирала! Дали вече бяха открили делфинския кораб? Дали флотите на някой съюз точно в този момент не приближаваха към завърналите се Древни, за да обявят края на всички неща?