Кайли беше смаян.
— Госпожо координатор, помните ли онази отлична сделка, която сключихме, ъъ, преди двайсет години, за комуникационна електроника и фотонна фабрика? Съвършена миниатюрна автоматична фабрика — отлична за малък колониален свят като нашия.
Меган кимна.
— Е, един от основните й продукти са оптични нишки. Някои твърдяха, че сделката с квакуанците просто е прекалено изгодна, за да е честна. Но кой можеше да си представи, че имат наум нещо такова? Толкова напред в бъдещето? Просто за всеки случай, ако някой ден поискат да…
— Квакуанците! Те са клиенти на…
— На губруанците — кимна Кайли. — Проклетите птички сигурно още тогава са си мислили, че някой ден може да се случи нещо такова.
Меган си спомни онова, на което се беше опитал да я научи Ютакалтинг — че пътищата на галактиките са дълги и търпеливи като планетите и орбитите им.
Майор Пратахулторн, нисък, мускулест офицер от земянитската морска пехота, се размърда. Той и неговото малко подразделение бяха единствените професионални войници, останали след космическата битка и безпомощния жест на предизвикателство на космодрума в Порт Хеления. Милчамп и Кайли имаха чинове на запасни офицери.
— Това е извънредно важно, госпожо координатор — каза Пратахулторн. — Оптичните нишки, произведени в онази фабрика, се използват в почти всички военни и цивилни съоръжения, направени на тази планета. Подсилват конструкцията на почти всяка сграда. Можем ли да сме сигурни в откритията на сина ви?
— Съобщението е подписано и от тимбримката Атаклена — отбеляза лейтенант Лидия Маккю и сви устни. — Това е друг източник на достоверност.
— При цялото ми уважение, Лидия — отвърна майор Пратахулторн, — тимбримката е още дете.
— Тя е дъщеря на посланик Ютакалтинг! — изръмжа Кайли. — Пък и шимите специалисти са й помогнали да извърши експериментите.
Пратахулторн поклати глава.
— В такъв случай не разполагаме с наистина квалифицирани свидетели.
Неколцина от съветниците ахнаха. Единственият член на Съвета неошимпанзе, доктор Сюзин Бениршк, се изчерви и сведе поглед към масата. Но Пратахулторн, изглежда, дори не разбра, че е казал нещо обидно. Майорът не беше прочут с тактичността си. „А освен това е и морски пехотинец“ — напомни си Меган. Корпусът беше елитната земянитска бойна сила, почти без делфини и шими. Освен това морските пехотинци набираха предимно мъже — тоест бяха последна крепост на старовремския сексизъм.
— И все пак трябва да се съгласите, майоре, че сценарият е правдоподобен. Той би обяснил нашите неуспехи и пълния провал да установим контакт и с островите, и с континента — каза Кайли.
— Правдоподобен, да — кимна майор Пратахулторн. — И все пак би трябвало да проведем наши собствени разследвания, преди да започнем да действаме според него.
Полковник Милчамп удари по масата с длан и възкликна:
— Така или иначе, каква е ползата да чакаме?
— Какво искате да кажете, полковник? — намръщи се Меган.
— Искам да кажа, каква е ползата от силите ни тук долу? — изръмжа Милчамп. — Всички бавно ще полудеем. Междувременно, точно в този момент, самата Земя може би се сражава за живота си!
— В междузвездното пространство не съществува такова нещо като „точно този момент“ — отбеляза командир Кайли. — Едновременността е мит. Концепцията е вкоренена в англическия и в други земни езици, но…
— О, връщаме се към метафизиката! — изръмжа Милчамп. — Въпросът е, че можем да нанесем щети на враговете на Земята! — Той вдигна трите листа от дървесна кора. — Благодарение на партизаните ние знаем къде губруанците са разположили много от по-важните си наземни бази. Независимо с какви проклети, заети от Библиотеката трикове са гримирали перушината си, те не могат да ни попречат да стоварим светлинните си ракети върху тях!
— Но…
— Разполагаме с три, добре скрити. Не използвахме такива ракети в космическата битка и губруанците не могат да знаят за съществуването им. Щом се предполага, че ракетите са добри срещу тандуанците, дяволите да вземат седемкамерните им сърца, сигурно ще свършат работа и срещу наземните цели на губруанците!