— Е, хайде де! — подкани ги Константинов. — Петима Петка не чакат.
След пет минути на събранието се явиха майката на Маляка и бащата на Камен. После пристигна и баба Гинка. Носеше си стол, от сгъваемите, да не би да няма столове за всички. От другия вход дойдоха още двама.
— Какво даваш толкова зор? — намръщи се още от вратата единият. — За стълбите плащам ли си, плащам!
Константинов вдигна телефона да подкани Худерова.
— Няма да дойда — тросна се тя. — Докато Шайтанова не престане да ми изтърсва боклуците си отгоре, в нищо не участвувам.
Хората се насъбраха и взеха да нервничат. Уж петима Петка не чакат, а защо се бавят?!
— Да започваме — плясна с ръце Константинов, за да привлече вниманието.
И той даде ход на красноречието си. Обясни, че празните пространства зад блоковете са, за да има къде да играят децата, че дори той навремето си е искал да си построи гараж за трабанта, но от райсъвета му отказали категорично. Разказа и за един съвсем пресен нещастен случай — дете блъснато от лека кола на платното на улицата.
— А бе Константинов — прекъсна го един. — Що ни губиш времето. Игрище! На нас покрива ни тече, а ти за игрище си взел да ни приказваш!
— За нищо време ще го направим! — обади се бащата на Камен.
— Те, децата да си го правят! — възрази мъж с хитри малки очички, за който важното бе да не го хванат на работа.
Тъкмо нещата тръгнаха в желаната от Константинов посока, обади се баба Гинка.
— То без игрище човек не може да си почине на обед, а с игрище махалата като съберем… Сто седемдесет и пет ми е кръвното, вчера го мериха…
В това време с голямо закъснение пристигна Худерова.
— Аз съм абсолютно против — заяви тя, като разбра за какво става дума.
— А ти като си окупирала общото мазе! — сряза я веднага Шайтанова.
Между двете жени се завърза престрелка.
— Другари, моля ви — опитваше се да въдвори ред Константинов. — Защо да се отплесваме, въпросът сега е за децата… Трябва да вземем някакво решение…
— Само игрище не! Всичко друго да, игрище не! — отсече Стоименов. — Аз шум не понасям!
— Децата имат нужда от…
Константинов отново се опита да се застъпи за децата, но баба Гинка не го остави да се доизкаже:
— Децата са си деца, но и ние сме хора!
Грабна стола си, огледа победоносно всички, доволна от крилатата мисъл, която изрече, и напусна събранието.
Някой отново повдигна въпроса за общото мазе.
— Какво общото мазе, какво общото мазе! — прие веднага заяждането Худерова.
Константинов разбра, че е изтървал ръководството на събранието и взе да мисли за други дипломатически ходове, с които да помогне на децата.
11.
Междувременно нашите приятели се намираха на две преки разстояния. Константинов ги беше предупредил да не се мяркат по двора, докато трае събранието, особено с приятелчета от други блокове. Децата не се занимаваха с нещо кой знае колко похвално. Целеха се с ластици в краката на минаващите момичета. Стаени зад ъгъла на една къща, те дебнеха. Камен опъна ластика и пусна хартиеното „куршумче“. Момичето се хвана за крака, погледна гневно, но като не видя никого, продължи. Маляка сложи една чертичка срещу името на Камен.
— Три на четири! — съобщи той резултата и извади своя ластик. Зареди го, погледна по улицата и зачака.
— Имало инструкция да пишат лоши бележки на учениците — каза Маляка, без да престава да дебне. — С оглед на професионалното о-оори-ен-тиране.
Последната дума я разтегна заедно с ластика. Пусна го. Не можа да изравни резултата и се ядоса. Друго момче се приготви за стрелба. Не след много решиха да стрелят по двама едновременно, всеки в различен крак на жертвата. Подвижната мишена не закъсня — момиче с плитки, по ученическа престилка, доста пълничко.
— Туй със затворени очи ще го ударя! — каза Маляка.
Пуснаха ластиците. Момичето подскочи улучено и в двата крака. Но бързо се окопити, хукна неочаквано към децата и сграбчи Камен. Докато Камен се усети, видя се повален на земята.
— Ей! — изпречи се Маляка и посегна, но получи такъв шамар, че се хвана за бузата и запелтечи: — Що се бийш, ма!
Вместо отговор момичето му удари още един шамар и си тръпна.
— Пикла! — викна след него Маляка. Момичето се обърна и той побегна. Това го спаси от допълнителни неприятности.