В паузата между два удара децата чуха стъпки по коридора и това ги вдъхнови още повече. По варела заваляха нови удари. Вратата нервно се отвори и на прага застана Стоименов, а зад него — Константинов.
— Какво правите?! — закрещя с всички сили Стоименов. Нервите му вече не издържаха.
Децата извадиха памуците от ушите си.
— Моля?
— Какво правите?
— Танк! — отвърна Маляка. — С далечно управление, само че най-напред трябва да направим варела четвъртит.
— Шум правите, ето какво!
— Танк казаха — поправи го Константинов.
— Танк! Това да не е военен завод!
— Работилница е — отвърна му Константинов със спокойствие, което можеше да подлуди всекиго. — Нали всички така решихте?
— Защо казваш „решихте“, Константинов? Решихме!!!
— Аз бях за игрище — отсече Константинов. — Вече всички се съгласиха. И подписи имам. Само вие…
Тази новина смути Стоименов. Константинов долови това и веднага атакува:
— Какъв шум може да се вдига на едно баскетболно игрище и то не цяло, а половин! Пък и децата, кротки са.
Стоименов махна с ръка.
— Ще разпиша и аз за това ваше игрище, да опустее и игрището ви. Но само още един път да чуя…
Константинов измъкна химикала и списък. Стоименов се подписа срещу името си.
13.
Константинов заблуди Стоименов. В списъка липсваха подписите на Худерова и баба Гинка. И двете се оказаха костелив орех. Хич не ги интересуваше къде ще играят децата, важното бе на тях да не пречат. От Константинов децата повече не можеха да искат нищо, той изчерпа всичките си възможности за въздействие над двете баби. А и замина в командировка. Затова решиха да действуват сами.
Една сутрин в девет часа, време удобно, тъй като всички родители са на работа, Маляка изнесе на двора чудесна баскетболна топка, истинска, купена в Милано. Децата се наредиха в кръг и започнаха да си я подават. Е, пасовете трябваше да са къси, място нямаше, но в края на краищата те не тренираха, а пристъпваха към военни действия по предварително разработения план.
Пет минути по-късно на двора излезе Худерова с пълен леген пране и метнато през рамо въже. Камен пусна остър, отсечен пас над легена. Направи го нарочно, това влизаше в плана. Худерова спря и загледа децата предизвикателно. Те преустановиха играта и се събраха до оградата. Абсолютно неочаквано за нея! Тя мислеше, че ще продължат играта и се готвеше да прави скандал. Изненадващите ходове в една война винаги внасят смут в противниковия лагер.
Докато връзваше въжето Худерова хвърляше по едно око към децата. Насядали до черешата в края на лехата, те кротуваха като агънца. Това я караше да бъде нащрек. Дали не са намислили нещо?
Худерова намята пелените и гащичките и тръгна към входа на блока, но все се обръщаше назад. Децата стояха там — кротки, хрисими, дори не си приказваха. Повече от съмнително!
Хвърли поглед към двора и от прозореца на стълбището. Никаква промяна. Влезе в кухнята и взе да бели картофи, но нещо я глождеше отвътре, не й даваше мира. Въпреки че навън вече се бе позастудило и вятърът режеше, излезе да бели картофите на балкона, та да й са децата под око.
— Прави се, че бели картофи — докладва едно от децата.
— Ако не и издържат нервите, ще започне да ни замерва с белени картофи! — каза Маляка.
След като свърши работата си, Худерова се махна от балкона. Камен скочи и започна дрибъл с топката Тя веднага подаде глава.
— Ей, да не изцапате прането!
— Няма, няма — успокои я Камен. — Бъдете спокойна!
Как да бъда спокойна, когато е толкова мил и любезен. Кроят нещо, така реши тя, но какво?
Щом се прибра, децата затичаха в кръг и нададох викове, но без топката, не искаха да изцапат прането. Само тичаха, викаха и гледаха към балкона. Худерова обаче не се показа. Не разбраха защо. Този път протилникът ги изненадваше с поведението си.
Худерова ги наблюдаваше зад пердето в кухнята. Усмихваше се злорадо. Разбрала им беше номера — искаха да я тормозят. Ще видим кой кого!
Изкипяването на супата я накара да подскочи. Цялата печка бе в пяна. Мърморейки, тя се захвана да чисти.
На децата им омръзна да тичат и отново насядаха край черешата. Войната на нерви взе да изостря и техните нерви.