От входа изтърчаха радостни братчетата на Камен, а след тях и дядо им, стегнат, издокаран. Щом го ви така облечен, Камен веднага разбра за къде е тръгнал. В общия план за действие дядото на Камен имаше стециална дипломатическа мисия. Миналата вечер Камен за малко щеше да го изгуби като съюзник. Техните бяха отишли на гости, близначетата си легнаха, а дядо му и Камен седнаха да играят шах.
— Ти как си с баба Гинка, дядо? — попита Кам.
— В какъв смисъл?
— Можеш ли да я убедиш в нещо.
Дядото мръдна пешката пред царя си и погледна хитро към Камен. Радваше се на хода си.
— Какво да я убеждавам? Шах!
Камен предпази царя си с коня.
— Хайде, офицерът в домашен отпуск! — взе дядо му белия офицер. — Ако продължаваш с тази баба Гинка, ще ти взема и топа! Какво искаш да я убеждавам?
— Ами такова, да се съгласи за игрището! — Камен премести другия си кон: — Шах-шех.
Дядото го погледна като отровен, наистина — шах-шех. Ядоса се и внезапно избухна:
— Стига с това игрище! Не се играе така! — с едно движение на ръката очисти дъската от фигурите.
Ама че тъпа работа, как можа! Хем си познаваше дядото, така се вживяваше и на шах, и на табла, че… Пък и не му минаваше лесно. Друго да е, накриво нещо да си му казал, забравяше го веднага. Биеш ли го на шах обаче…
— Да играем още една? — предложи Камен.
— Ами, ами, време е да лягаш!
Камен тръгна към стаята, но дядо му го върна.
— Хайде, още една, добре, но само да смееш да ме разсейваш с разни там глупости.
Камен се остави да го разгромят.
— Дай още една да не кажеш, че е случайно.
На петня ход Камен загуби топа си, на осмия остана с четири пешки, на дванайстия беше мат.
— Да видиш, когато мълчиш, какъв бой ядеш. А ти, баба Гинка, та баба Гинка. Какво искаш от баба Гинка?
И ето го сега стегнат, като че ли за ръката й е тръгнал.
— Дано успееш — насърчи го Камен.
— Аз ли? Аз две войни съм изкарал, че от Гинка един подпис ако не изкарам! — и решително тръгна към вход „Б“.
Камен се върна при приятелите си.
— Атака по всички фронтове — каза той, пипна една пеленка и извика: — Другарко Худерова-а-а!
Този път тя се показа веднага.
— Изсъхна! — докладва той.
— Хубаво да изсъхне!
— Е, добре! — отвърна й Камен. Никаква съпротива в гласа му.
— На ден по три пъти простира — каза Маляка. — Тия, нейните, друго не правят, по цял ден гащите пълнят.
— Да ги пълнят! — обади се едно момче. — Това е война на нерви.
14.
Междувременно дядото на Камен седеше в хола у баба Гинка и разглеждаше снимки. Скучно, но нямаше как. Баба Гинка го посрещна сърдечно, хич дори не се учуди, че й идва на гости. Той от любезност попита:
— Пишат ли дъщерята и зетят?
Де да знае, че това й е болното място. Веднага домъкна куп писма и снимки — той и тя под бананово дърво, той и тя влизат в новата си кола, той и тя на веранда с изглед към палмова горичка. Изобщо все снимки, с които искаха да кажат „вижте ни къде сме“. Докато дядото ги гледаше, баба Гинка нареждаше:
— Трета година, моля ти се, и гледай ги, все усмихнати. Как я карам аз, хич и не питат. Докато Тончо беше по-малък, хайде, но вече нерви не ми останаха…
Ставаше дума за петгодишния Тончо, внука й, който надаваше бойни викове и замеряше с топчета цяла армия войници, строени на килима.
— И от бой вече не разбира! Тончо!
— Стига ма-а-а! — продължи малкият да бомбардира останалите прави войници.
— Виждаш ли, нищо вече не помага! И за какво им е всичко това да ги питаш! Че то детето няма да ги познае като се върнат, колкаво беше… Ние едно време на дечицата се радвахме, сега на колите се радват, шантав свят стана, ти казвам. Ама какво съм ти се заоплаквала аз на тебе, нали ти виждаш. Твоите като са тука, сякаш не са ти оставили и трите на тебе…
Говореше като картечница и дядото разбра, че трудничко ще вземе думата. На няколко пъти се опита да използува паузите, докато баба Гинка си вземаше дъх, но не успяваше. Добре, че накрая тя сама каза:
— Та ти какво? За нещо си дошъл, виждам…
— Ще ти кажа…
Но баба Гинка го прекъсна:
— Чакай да те почерпя първо едно сладко. Ей на, виждаш ли, и сладко съм сварила, че като си дойдат напролет, да има. Защо се трепя да ме питаш! — и баба Гинка отиде за сладкото.
Тончо веднага се опита да привлече вниманието на дядото. Изплези му се. На дядото му идваше да го перне през устата, много мразеше глезотии, но в интерес на общото дело също му се изплези. Това допадна на Тончо.
— Искащ ли да играем? — попита той. — Аз имам нова топка.
Домъкна голяма кожена топка.