Спря да подскача.
— Написа ли си по математика? — обърна се той към Камен.
— Не още.
— Ще бутнеш ли да препиша през голямото междучасие?
— Добре.
— Пък ако някой от горните класове те закача, казваш ми само и толкоз. Ще му прекарам главата през коша!
И Пантата си тръгна, подскачайки отново по своя смешен начин.
Двете близначета, налучкали начина на подскачане, вече „тренираха“. И Сашо — за подигравка. И Маляка. Само Камен не се присъедини към тях. Дълбоко в себе си изпитваше някакви симпатии към Пантата, вярваше, че е добро момче. Или може би го съжаляваше, че е без баща.
В този миг се разнесе ревът на Тончо.
— Пусни ме ма! Ще ме пуснеш пък!
Децата погледнаха нагоре към прозореца. Тончо го нямаше, но се чуваше виенето му. Като сирена виеше. Последва гневният глас на баба Гинка.
— Ти на баба си ръка ли ще вдигаш?
Звучен шамар — и отново гласът на баба Гинка:
— На ти едно излизане!
Още един шамар и отново бабиният Гинкин глас:
— Ще хапеш, а! Марш навън, марш!
Миг след това на двора излезе Тончо, захилен до уши.
— Пуснаха ме! — съобщи той. — Хайде де! — започна да подскача като Пантата, но никой не се включи и той се отказа.
Маляка и Сашо размениха погледи — време беше да действуват.
— Ела! — подаде му ръка Маляка.
— Къде? — поиска да знае Тончо.
— Върви, върви! — подкани го Маляка и пусна ред сапунени балончета.
— Ще ми го подариш ли?
Маляка кимна, Сашо хвана Тончо и тримата тръгнаха. До тук всичко протичаше по набелязания план.
Камен остана на двора. Чакаше баба Гинка да излезе разтревожена и да го попита умолително къде е Тончо. Тогава щеше да й каже, че сигурно се е запилял някъде да играе, защото този двор за игра не става. Баба Гинка щеше да се разплаче (съгласно плана), да го помоли да потърси Тончо и да се съгласи да си направят игрище.
Но баба Гинка не излизаше и не излизаше. А ако съвсем стане време за училище? Никак не му се искаше отвличането на Тончо да продължи толкова дълго. Имаше лоши предчувствия. Америка си е Америка. Там по цели седмици могат да държат отвлечените, но тук!
Двамата похитители замъкнаха Тончо у Сашови. Когато слизаха по тъмното стълбище към мазето, Тончо се уплаши, започна да се опъва и да пита къде го водят. Маляка му каза, че е отвлечен и това като че ли успокои Тончо.
Сашо беше подготвил мазето за продължително отвличане. Сега тук имаше две сандъчета и столче. На столчето седна Тончо, а двамата заеха сандъчетата. Въжето висеше на пирон. Сашо измъкна от джоба си чиста носна кърпа и я завря в ръкава си, за да е на по-удобно място.
— Какво каза, че съм? — попита Тончо.
— Отвлечен! — отвърна Маляка.
— Добре! — съгласи се Тончо и направи сапунени мехурчета с новата си играчка.
Зачака. Камен не идваше. А вече минаваше единадесет и половина. Планът като че ли се проваляше.
— Много е хубаво тук! — каза Тончо и това още повече ги смути.
— Баба ти ще се тревожи! — каза Сашо.
— Нека!
Маляка дръпна Сашо настрани. Взе да му излага новата си идея. Време за бавене нямаше, трябваше да действуват.
Сашо донесе в една кофа пръст и вода. Направиха кал. Маляка си натопи ръката и я залепи върху лицето на Тончо. Сипа кал и в косата му. Тончо ревна, така ревна, че се видяха в чудо.
— Чакай сега де — взе да го успокоява Маляка — нищо страшно не е станало.
Тончо обаче продължи да реве и да ги нарича с двете мръсни думи, които знаеше. Сашо се уплаши.
— Трябваше да послушаме Камен. Голям бой ще ядем.
Тончо спря за миг да си почине, но ревна, отново.
— Слушай, бе човек — клекна до него Маляка — ти от игра не разбираш ли?
— Каква е тази игра? — спря да плаче Тончо.
— Ами игра като игра.
— Как се казва?
Ха сега де! Де да знае как се казва.
— Няма име — не намисли нищо Маляка. — Ей такава една игра, шантава, без име.
— Сега аз ли ще ви цапам? — понита Тончо.
— Сега ти сам ще се мацаш! — каза Маляка. — Такива са правилата.
— Добре!
Тончо си вдигна ризата и залепи една шепа кал върху корема си.
— Баба ще ме бие! — каза той.
— Ако си мълчиш и правиш това, което ти казваме, нищо няма да ти направи! — отвърна Маляка и извади от джоба си ластик. — Ето ти го, твой е. Ще получиш и няколко войника. Но ако кажеш нещо на баба си, ще те скапем от бой, да знаеш.
Отначало и баба Гинка смяташе да го скапе от бой. Вика го от прозореца, обиколи блока, чак до трамвая ходи и реши, че този път без точилка няма да мине. Когато обаче Тончо се забави цели два часа, изпадна в паника. Всичко можеше да се е случило, всеки ден чуваше по радиото за станали автопроизшествия. Божке, само да се върне жив и здрав!