Звънецът я накара да подскочи. Изтърча и отвори вратата. Че се зарадва, зарадва се — отвън стоеше Тончо, до него Маляка. Но какво се бе случило? Внукът й приличаше на изваден от тиня.
— Кой направи това?
— Един гамен! — отвърна Маляка. — Но го бих, голям бой го бих и като го срещна, пак ще го бия.
— Точно така е! — потвърди Тончо. Стискаше зад гърба си играчката за сапунени балончета и ластика.
Влязоха в антрето. Бабата се суетеше, от дрехите на Тончо се стичаше кална вода.
— Бързо в банята! — викна баба Гинка.
Като чу за банята, Тончо драсна през хола в спалнята и се свря под леглото. Не обичаше да го къпят, винаги му влизаше сапун в очите. Бабата взе да се върти около леглото, да вика, да го моли и постепенно я хвана истерия.
— Ще ме умориш, да знаеш, ще ме умориш! Не стига, че сили нямам да те къпя!
— Ще го изкъпя аз! — каза Маляка и се навря под леглото.
— Ще кажа пък! — заплаши Тончо.
Маляка му показа юмрук, показа, че ще му строши зъбите, докопа го за крака, измъкна го и право в банята. Като се видя отново насаме със своя похитител, Тончо млъкна. Всичко можеше да очаква от него.
— Събличай се!
Тончо се сви в ъгъла. Гледаше като подгонено зверче. Маляка пусна топлата и студената вода във ваната. Тръбите засвириха и вдигнаха невероятен шум. Това му и трябваше.
— Хайде!
Маляка го задърпа за ризата. Тончо изпищя и на вратата веднага се похлопа.
— Какво става? — попита отвън баба Гинка.
— Нищо, нищо, тръбите свирят! — отвърна Маляка и показа на Тончо опакото на ръката си. — Като ти мацна една, тръба с тръба!
И все пак, отказа се от употребата на сила. Реши да приложи хитрост, но каква? Огледа банята. Чудесно обзаведена, всичко от чужбина докарано, и плочките, и душ-батерията, самата вана и огромното огледало над нея. Да не говорим за различните шампоани, дезодоранти, неразпечатаният сапун „Нина Ричи“. Български бе само сапунът, с който се миеха, и пастата за зъби.
— Хайде бе човек! — каза Маляка безпомощно, нищо не можеше да измисли.
Спря водата, ваната се беше напълнила догоре.
— Какво се дърпаш толкова? — попита той. Тончо продължаваше да стои свит в ъгъла. Маляка седна на ръба на ваната. Чудеше се какво да предприеме. Сети се. Стъпи разкрачен с двата крака на ваната.
— Ти можеш ли така? — попита Маляка. Искаше да примами Тончо до ваната, пък сетне…
— Не мога!
— А така?
Приклекна, подпря се на ръка, направи над ваната мост. И се подхлъзна. Опита се да се задържи за душа, цопна във ваната с дрехите и оплиска всичко наоколо. Тончо се разсмя. Без много да му мисли и той се бухна с дрехите във ваната. Ядосан, Маляка запрати гъбата в лицето му. Тончо помисли, че това е игра, грабна шампоана, взе да го пръска и да плиска с ръце във водата. Пяната преля от ваната по мозайката.
Шумът в банята разтревожи отново баба Гинка.
— Как е? — похлопа тя на вратата.
— Много е хубаво-о-о! — чу тя възторжения глас на Тончо.
Баба Гинка поклати одобрително глава, такава промяна у внука си не бе очаквала. Успокоена взе кофата, за да изхвърли боклука.
Долу, пред вратата стояха Камен, Сашо и още няколко деца. Щом зърна баба Гинка, Камен изтича и хвана кофата за дръжката. Той я държи, а баба Гинка ие я пуска. Гледаха се така, докато на баба Гинка всичко й стана ясно.
— Добре бе — каза тя. — Правете го това игрище!
— Ура-а-а! — извикаха спонтанно децата. Присъединиха се и близначетата. Не знаеха за какво викат, но щом по-големите викат ура…
Маляка чу виковете чак горе, в банята. Разбра, че и последната преграда е преодоляна. По-нататък всичко зависеше от тях.
Още същия ден след училище целият отбор, единадесет момчета, се събра в мазето-работилница. Уговориха се да работят на двора всяка сутрин по два часа, не повече, за да има време и за учене. Не само не биваше да изостават в успеха, а напротив. Изчислиха, че след седмица игрището ще е готово. Две момчета обещаха да донесат греда. Оставаше да направят самото баскетболно табло. След като се подвоумиха малко, отковаха плота от бюрото, което Стоименов остави да използуват и пазят. Поставиха върху бюрото летви и ги покриха със стари вестници. Нищо не личеше.
Най-труден се оказа въпросът за обръча. Опитаха с тел, но не се получи. Погледът на Маляка падна върху кацата със зеле. Спогледаха се. Най-горният обръч ставаше. Или най-долният. Еднакви бяха.
— Съгласно решението на общото събрание, Худерова досега трябваше да я махне! — каза Маляка.
— Гледам, хората вече купуват зеле за зимата! — обади се Сашо.
— Е, време му е! — съгласи се Камен.
Взе чукче, подложи отверка и чукна. Обръчът не помръдна. Подложи рендето. Маляка го хвана здраво с две ръце. Удар, два и изведнъж обръчът изхвръкна. Вторият обръч не издържа натиска на отпуснатите дъги и се скъса. Водата заля децата.