Выбрать главу

Стояха и се гледаха глупаво. Камен подуши дрехите си.

— Вони на кисело зеле. Ще трябва да се къпем!

— Пак ли? — обади се Маляка.

От дрехите им се стичаше вода. Потреперваха от студ. Макар да бяха запушили счупеното стъкло с картон, вятърът проникваше до костите им. Измъкнаха се, Трябваше да се оправят някак си в къщи.

Навън им стана още по-студено. Здрачаваше се, небето червенееше. Прехвръкваха снежинки.

На другия ден завариха двора покрит с педя бял, пухкав сняг.

ВТОРА ЧАСТ

ИГРИЩЕТО

1.

Зимата се стори на децата безкрайно дълга. Уж дните зимно време са по-къси, а като се проточат, край нямат. Дългите летни дни минават бързо — в игри навън, но когато е студено, родителите гледат децата им да са в къщи, да не настинат, а в къщи ли са — карат ги да учат.

И все пак децата не можеха да се оплачат, зимата се случи мека и как да е, успяха да изравнят двора. След първия сняг се отвори хубаво време чак до Нова година. И баскетболното табло завършиха, макар че не всичко мина без премеждия.

На следния ден, след като застоялата, миришеща на вкиснало зеле вода ги заля, по улицата мина каруца със зеле. Подгонени от подранилия сняг хората бързаха да си купят зимнина. Купи си и Худерова. Камен я гледаше през затворения прозорец как прекарва стоте кила от тротоара до входа на блока с количката за близнаци. И знаеше, че след малко Худерова ще звънне за ключа от мазето-работилннца, за да си иска кацата. Добре, че излязоха предвидливи и още същата вечер изхвърлиха разпилените дървени дъги и скъсани обръчи далеч от блока.

Худерова едва не припадна като видя, че кацата я няма. Камен се правеше на учуден. В това време дойде дядо му, той знаеше истината, и успя да успокои Худерова, като и предложи да откупи зелето. През зимата щеше да изпраща Камен да й носи от време на време от тяхното зеле, а тя щеше да го благославя и да разправя, че е много добро дете. Какво да се прави, това е животът!

Второто премеждие беше свързано със Стоименов. Веднъж слезе в мазето-работилшща съвсем изненадващо, тъкмо когато боядисваха в зелено плота от бюрото. Нямаше как да го скрият, боята лепнеше.

— Ха така! — погледна ги доволен Стоименов. — Ето, виждате ли как може да се работи без гюрултия… Какво е това?

— Таблото, баскетболното — каза Камен колебливо.

— Зелено! Браво! — Стоименов премрежи очи сякаш гледаше произведение на изкуството. — Мисля, че трябва и бял кант да му направите.

— И бяло квадратче над коша — каза Камен.

— Правилно! — одобри Стоименов.

— По снимка от едно ръководство го изработваме — обади се Маляка.

— Добре — отново одобри Стоименов. — А обръч?

Обръчът на Худерова вече бяха боядисали в червено и Камен щеше да му плете мрежичка, но предпочетоха да не му го показват. Макар и боядисан, държаха го скрит под разни боклуци в единия ъгъл на мазето.

— Обръч ни е обещан — отвърна едно момче.

— На него баща му е кацар — измисли веднага Маляка. — Като отиде на село, ще донесе обръч.

— Добре! — пак се съгласи Стоименов и си отиде. Децата така и не разбраха на какво дължат това посещение. Важното бе, че Стоименов не видя пораженията, които нанесоха на бюрото му. Друго нищо не се случи през тая зима, училището си е нормална работа, свързаните с него главоболия също. Важното е, че децата, които обикновено са непостоянни, не загубиха желание да станат големи спортисти. Напротив! Маляка прочете три пъти книгата от треньора на българския баскетболен отбор Никола Бабинов „А, Б на баскетболната игра“. Чудесна книга! Чете я нелегално, под нея винаги имаше разтворен учебник — я по история, я по география, я по нещо друго. След като научи ръководството почти наизуст, зачуди се да го даде ли на другите. Страхуваше се, че ще го питат откъде познава Бабинов, нали на първа страница стоеше автографът му. А се срамуваше да празнае, че е ходил на частни уроци при него. Изглежда, че тренировките при Пангаров все пак бяха помогнали за по-доброто оросяване на мозъка му, защото вече съзнаваше, че бе постъпил глупаво, по детински. Накрая Маляка даде книгата на приятелите си, най-напред на Камен, разбира се. Каза, че когато я купувал, в книжарницата се случил и Бабинов и му я надписал. Книжката мина от ръка на ръка, отделни глави четоха и заедно, като на кръжок. Накрая се почувствуваха теоретически подготвени, оставяше само да приложат теорията на практика.