2.
На девети март топлото пролетно слънце събра отново малките баскетболисти на двора. Локвите бяха изсъхнали, нямаше вече кал. Тук-таме почвата се бе слегнала от влагата, особено на мястото на старите лехи. Заловиха се най-напред да изравнят бабунките. Като ще е игрище, за свят да е!
Мина Константинов, както винаги добродушно им намигна. На ревера му още висеше голяма мартеница.
— Здравейте, спортисти! Кога ще го освещаваме?
— Два-три дни ще е — отвърна Камен.
В това време две момчета домъкнаха отнякъде голяма греда. Не им стана приятно, че Константинов е там. Гледаха гузно.
— Не питам от къде е бе, не питам — засмя се Константинов.
Не беше и за питане.
Този ден работиха до късно, не защото нямаха да учат, не и поради хубавото време, а защото родителският контрол беше отслабнал — в училище имаше родитело-учителска среща.
Класната на шести „г“ Ана Добрева си даваше сметка, че пролетта се отразява не много добре на успеха и затова реши да стегне класа от самото начало. Каза няколко общи думи за дисциплината. Не откъсваше поглед от третия чин. Бащата на Маляка непрекъснато говореше с бащата на Камен и това я дразнеше.
— Тихо там! — почука нервно с молива по катедрата, но изведнъж се усмихна. — Извинете, аз така, по навик!
— А, нищо! — каза Маляков.
Ама че нахал!
Добрева обходи с поглед класа. Майката на Пантата отсъствуваше. Сто на сто синът й не е съобщял за срещата.
Класната никак не се лъжеше. Пантата беше решил, че майка му не е виновна за нищо, та да я кара да се черви пред всички заради него. По повечето предмети той поддържаше някакво средно ниво, но по математика го бе закъсал здравата.
Добрева отвори дневника и започна да прави преглед на успеха по азбучен ред. Говореше бавно — знаеше, че обикновено майките си водят точни бележки за всеки ден и после в къщи трият сол по главите на децата си — защо еди кой си е по-добър от тебе, защо дружиш с оня, той има лошо държане… И така нататък.
Когато стигна до Димитър Маляков. Добрева поклати глава. Не знаеше точно какво да каже. Напоследък Маляков все по-често идваше неподготвен по различни предмети. Но каза само, че от Маляков можело да се очаква повече. И добави: „Много повече“.
За Камен бе съвсем лаконична, добре вървял. Премълча, че е необичайно разсеян и че по разказвателните предмети си е намалил успеха.
Когато прочете името на Лъчезар Пантев, вдигна глава, дали майка му не се е сгушила някъде назад. Нямаше я. А беше предупредила момчето, че ако майка му не дойде, тя ще отиде при иея. Вдигна рамене. Какво да занимава останалите родители с Лъчезар Пантев. За него може би трябваше да говори с директора. Този спорт, този спорт! Отгоре на всичко два пъти отсъствува по два дни, понеже имал състезания. След като свърши с успеха, Добрева затвори бележника и съобщи на родителите, че предстои 25-годишнина на училището, която по решение на Министерството ще се чествува тържествено. Всеки клас трябваше да подготви своя програма.
Георги Милчев, бащата на Юлия, най-добрата ученичка в класа, се сви на чина си. Чак сега разбра, защо класната бе заръчала на срещата да дойде непременно той.
— Не навеждайте глава като слаб ученик, другарю Милчев — пошегува се Добрева. — Все едно, от вас очакваме сценария за програмата, други писатели нямаме в класа.
Георги Милчев поглади голямата си гъста брада, пусната сякаш да компенсира липсата на коса.
— А може би децата сами… — опита да се откачи той.
— О — каза Добрева, — веднага бих се съгласила с вас, ако знаех, че във всички класове децата сами ще си подготвят програмата. Но за съжаление… Пък и знаете ли какво, другарю Милчев, без конкуренция сте. Друг баща писател в нашето училище няма. Само в осми „г“ има един, но той е хуморист, не става за тържествени случаи.
Георги Милчев прие да напише програмата на класа за двадесет и пет годишнината на училището. Прие, защото Добрева му се поправи. Впрочем, Добрева направи отлично впечатление и на останалите родители. Особено тези, които я виждаха за първи път, като инженер Маляков.
— Как я намираш, тази, Добрева? — попита той бащата на Камен.
— Добра учителка — отвърна бащата. — Камен винаги говори хубаво за нея.
— А моят все някак с пренебрежение се отнася към математиката. Само да каже нещо лошо за класната си, ще му откъсна ушите…
— Остави му ги — засмя се бащата на Камен. — Много му отиват.
3.
Пантата никак не се съмняваше, че след родитело-учителската среща Добрева ще отиде у тях. Тя го познаваше добре, но и той нея. Затова купи билети за кино. Провери кой е най-дългият филм по екраните. Оказа се, че е „Допълнение към закона за защита на държавата“ — по-дълъг от него нямаше. Прожектираха го в едно далечно кино. Още по-добре — ще накара майка си да се върнат пеша, а Добрева ако си няма работа…