— Кой ще ми даде някой стар панталон, че да не ходя до в къщи? — попита той.
Камен донесе анцуг. Пантата го навлече и каза:
— Елате!
Тръгнаха след него, цялата тайфа, без изключение, Догони ги гласът на баба Гинка. Викаше Тончо. Но Тончо нямаше намерение да се подчини.
Никой не знаеше къде ги води Пантата, но чувствуваха, че е намерил разрешение. Групата беше доста внушителна и трудно се движеше вкупом. Понякога трябваше да си пробиват път сред навалицата, особено на светофарите, където се събираха повече хора. Притичаха през една улица на червено и милиционерът изсвири продължително след тях.
— Само Левски—Спартак! — извика му приятелски Пантата, но ускори крачката.
— Защо Левски—Спартак, нали тренираше в Академик! — попита го Камен.
— Само Левски—Спартак! — повтори Пантата, — От академиците по-прости хора не съм виждал!
Пантата заведе групата в училището. Пресякоха двора, свиха край оградата на плувния басейн и спряха на последния прозорец. Пантата клекна, сложи ръце отстрани на очите да не му пречи светлината и се взря вътре. До него клекнаха Камен и още две деца. Маляка се опитваше да си провре главата, но нямаше място. Останалите се скамарчиха наоколо, всяко искаше да разбере какво става. Пръв си дръпна главата Камен. В погледа му имаше и изненада, и радост. Маляка използува момента и зае позиция. Най-напред не видя нищо, после очите му свикнаха с тъмното. Край празния, занемарен плувен басейщ съзря баскетболно табло. Истинско! Е, малко очукано и старо, но със здрав, железен обръч. Маляка подсвирна от възторг.
— Ще ви направя страшни баскетболисти! — каза Пантата. — Само да знаете, за слаб успех ще гоня, по бели гащи ще ви гоня!
— А как ще го вземем? — попита Маляка.
— Ще помислим!
— Може да го поискаме — предложи Камен.
— Ти луд ли си?
— Може и да го дадат!
— А ако не го дадат? Тогава край.
— А ти какво, да не искаш да го крадем? — дръпна се Камен.
— Защо го казваш толкова лошо? Ако успеем да го вземем с намерение един ден да го върнем, това кражба ли е?
Децата се замислиха. Щеше им се да не е кражба. Щом ще го връщат, каква кражба е? Смущаваше ги само дебелата телена мрежа пред прозореца на плувния басейн.
6.
Едно такси спря на улицата пред блока, в който живееше Камен. Шофьорът натисна нетърпеливо клаксона. Баба Гинка погледна любопитно от прозореца.
— Тошкови къде живеят? — попита шофьорът.
— Съседния вход! — отвърна баба Гинка. — Защо?
— За болницата бързаха, а ги няма — недоволствуваше шофьорът.
Думата „болница“ възбуди любопитството на баба Гинка и тя реши да разбере какво става. Както си беше по пантофи, грабна пазарската чанта.
На улицата пред таксито завари дядото на Камен с куфарче в ръка, Камен, близначетата и баща им.
— Ти къде си тръгнал? — попита тя изненадана.
— Перде ми падна — посочи дядото към лявото си око. И с перде щях да я карам, едно е, не са две, ама като рекоха…
— На добър час! — подаде му ръка баба Гинка. Забрави, че е тръгнала на пазар и се върна обратно.
— Е, хайде — каза дядото на Камен. Правеше се, че му е безразлично, но се вълнуваше.
— А ти не се тревожи — прегърна Камен дядо си. — Ще идвам редовно.
Целуна го. Мъчно му беше, но от друга страна това перде тормозеше все повече и повече дядо му. Казаха, че операцията е лека и семейният съвет реши да не я отлагат. Само Тошко и Стефчо бяха против. Интересно им се струваше да имат дядо с перде на окото. Дори се гордееха с това. Когато някое дете им се хвалеше с новата си играчка, те казваха:
— Да, ама дядо има перде на окото, а твоят ня-ма-а-а!
Преди да се качи ла таксито, дядото се обърна към Камен:
— Пък транзистора…
— Не се безпокой!
Ставаше дума за транзистора, на който Камен правеше приспособление за слушалка. Със слушалката дядо му щеше да може да слуша радио когато поиска, без да пречи на другите. Оставаше още малко работа и след ден-два Камен смяташе да му го занесе направо в болницата.
Щом таксито потегли, Камен прибра братчетата си, Сега те оставаха на неговите ръце. Закара ги у Пантата, остави ги да си играят в градината. А той влезе при приятеля си. След като Пантата изхвръкна от отбора, между двамата отново се събудиха старите приятелски чувства. Камен искаше да помогне на Пантата в училище, особено по алгебра.