На децата, които бяха спечелили такава убедителна победа, не им се прибираше в къщи. Вървяха бавно. В гърдите им гореше състезателна страст. Беше по-силна отпреди, когато Пангаров я палеше с огъня на олимпийското злато.
— Страшни сме! — възкликна Маляка. — Можехме да им играем и на два лева.
Този ден дядото на Камен чака с нетърпение. Отгоре на всичко се похвали на съседа си по легло, че внукът му ще го посети. Искаше да сподели с някого радостта си от предстоящата среща с Камен. Пък и скучно му беше. В стаята имаше само три легла. Съседът му отляво, човек минал седемдесетте, никак не обичаше да разговаря. Другият, отдясно, лежеше с почти изцяло бинтована глава. Само устата и носът му се додаваха навън. Тъпчеха го с разни приспивателни и непрекъснато спеше.
Единственото нещо, с което дядото можеше да прогони скуката си, оставаха книгите. Макар че му забраняваха да чете, за да не претоварва здравото око, той четеше тайно. Но утре, след операцията? Разчиташе само на транзистора.
— Ще си имаш неприятности! — предупреди го старецът отляво като видя, че дядото пак чете.
— Какво да правя — въздъхна дядото и затвори книгата. — Май вече се разминавам с четенето.
— Какво, какво? — обади се бинтованата глава. Беше се събудила.
— Нищо, нищо!
— За разминаване ставаше дума! — каза бинтованият. Почака малко, но след като никой нищо не му отвърна, въздъхна тъжно: — Шашкънин, разминава ли се на дълги светлини!
И отново настъпи тишина.
— Страшно са претрупани децата в училище — без да се усети, взе да мисли на глас дядото на Камен. — Като нищо може да са ги задържали и да откарат до среднощ. Или да са им шибнали някое ненадейно класно за утре.
— Той транзистора, така и не ти го донесе! — каза лежащият до прозореца.
— Нали това ти казвам, време няма! — раздразни се дядото на Камен, стана от леглото, нахлузи си пантофите и излезе от стаята.
В коридора по пейките седяха болни с близките си. Дядото мина бавно край тях. Спря се до огромния френски прозорец. От осмия етаж градът се виждаше като на длан. Взря се със здравото си око към улицата, после погледна към стълбището. Повъртя се така около час. Близките вече се разотиваха — персоналът ги пускаше и когато няма приемен час и те гледаха да не прекаляват.
В шест и половина дядото разбра, че Камен няма да дойде. Влезе в стаята и седна тежко на леглото. Старецът в ляво го погледна, видя, че е тъжен, и поклати глава:
— А бе калпазани са! — каза той. — Можеше да намери малко време…
Това жегна дядото.
— Че той идва! — излъга той. — Ей до сега разговаряхме.
Дядото обърна гръб, никак не обичаше да лъже, ала ето на, налагаше се.
— Нещо неприятно ли се е случило? — попита недоверчиво старецът.
— Защо неприятно, нищо неприятно, смяхме се дори! Ти какво искаш, да продължа да се смея ли?
Вратата се отвори и дядото трепна. Сестрата носеше вечерята на бинтоващата глава. Седна до него да го храни.
— Той е председател на отрядния съвет! — каза ни в клин, ни в ръкав дядото. — Много е зает.
— Абе! — отвърна пренебрежително старецът.
— Шашкънин с шашкънин! — изруга тихо бинтованата глава. Мислеше си за катастрофата.
Камен се прибра гузен в къщи. Знаеше, че ще оперират дядо му и носеше в чантата си транзистора със слушалките. След училище обаче се заигра и…
В хола завари братчетата си да се боричкат с баща му на килима.
— Ела да го победим! — викна Стефчо. Камен се включи в борбата.
— Хайде, ще вечеряме! — обади се от кухнята майката.
Това реши изхода от борбата. Бащата се остави да го тушират. Близначетата нададоха победни викове и отидоха доволни да си мият ръцете.
— Как е дядо ти?
Въпросът преряза Камен.
— Аз такова, не успях. Трябваше да зарежа…
— Не ме интересува какво е трябвало да зарежеш — изгледа го баща му с яд и презрение. — Нещо е трябвало да зарежеш! От нещо е трябвало да се откажеш. А как иначе? Услуга, която нищо не ти струва, нищо не доказва. Приятелство, за което нищо не си готов да жертвуваш, не е приятелство. Знаеш ли от колко удоволствия се е отказвал дядо та заради тебе? А ти, време не намери!
Камен стоеше с наведена глава. Идваше му да потъне в земята. Ако можеше да върне времето назад, сто пъти щеше да се откаже от играта.
В хола влезе майка му.
— Поръча ли нещо дядо ти?
Изведнъж почувствува, че въпросът й попадна в празно пространство. Камен гледаше виновно надолу.
За разлика от Камен, Маляка се прибра в отлично настроение, въодушевен от голямата победа. Но в къщи завари атмосферата твърде напрегната. Сестра му току-що бе казала на техните, че ще се жени. Тази вест не изненада Маляка. Той знаеше, че сестра му си има приятел. Миналата година я видя да се целува е него по устата. След това тя се разболя от грип, но той не я издаде на родителите си и те помислиха, че просто се е простудила.