Маляка седна и зачака да се разкарат тъмните облаци, за да не се излее всичко върху главата му. А после щеше да разкаже как бяха набили дангалаците. Но атмосферата никак не се разведряваше — майка му и баща му мълчаха. Сестра му шеташе около готварската печка. За първи път, откакто Маляка я помнеше, тя правеше нещо в кухнята.
— За онзи ли? — попита Маляка.
— Какво за онзи?
— Ще се жениш!
— Кой онзи бе?
— Дето се целувахте.
— Глупак!
Маляка не се обиди. Разбираше, че сестра му има нужда да излее нервите си, а друг по-подходящ от него нямаше.
Седнаха да вечерят. Маляка все търсеше повод да им разкаже за баскетболната игра след училище, но повод не намери.
— Аз вуйчо ли ще му се падам? — попита Маляка. Погледнаха го като треснати.
— Като роди де, като роди! — зае отбранителна позиция Маляка.
— Вън! — посочи с пръст баща му вратата на кухнята.
Маляка си отиде в стаята. Шантави хора, нищо не можеш да ги попиташ! На брата на майка си той викаше вуйчо. Следователно детето на неговата сестра ще вика на нейния брат също вуйчо. А брат на сестра му е той. Значи — вуйчо! Можеха да му го кажат тихо и кротко, вместо да го гонят.
Когато Пантата се прибра, майка му още я нямаше. Седна веднага да учи. Вчера го изпитаха по история, знаеше си, получи много добър, пет плюс. Хареса му, не било лошо. Майка му го завари над учебника. Не повярва на очите си. Дори се уплаши, реши, че се е случило нещо лошо. Поиска му бележника. Като видя петицата по история, целуна го по бузата. Пантата я прегърна. Целуна я и той. Радваше се, че майка му е щастлива. Хем без да се налага да я лъже.
— Хайде да излезем след вечеря да се поразходим — предложи Пантата.
— Защо? — тюпита майка му. Обзе я някакво съмнение.
— Ей така, ти обичаш…
— А не, не! — каза тя. — Не ми се разхожда. — А й се разхождаше.
Юлия завари баща си в кухнята да пържи тиквички за вечеря. Готвенето му беше хоби и това страшно ядосваше жена му — как може един писател да се умирисва на пържено?!
— Вместо да приказваш — каза й Милчев, — обели чесън.
— Жорж! — укори го отново Милчева. Според нея един писател не биваше да мирише и на чесън.
Юлия се залови да бели чесъна.
— Какво каза класната ти? — попита Милчев.
— За сценария ли?
— Ъхъ!
— Не го е чела още — отвърна тя. — Но го разгледахме в отрядния съвет, затова се забавих.
— Е, и?
— Хареса се. Няма начин да не вземем първото място.
— Трябва! Ще ме засрамите в противен случай. Юлия дори не бе и мечтала така лесно и толкова бързо да дойде до темата, която я интересуваше. Просто баща й сам се подложи.
— Само че няма нищо за спорта — каза Юлия.
— За спорта ли? Какво за спорта?
— Ами за спорта. Такава е директивата, без спорт не може. И плувен басейн имаме.
— Да не искате по бански костюми да ви изкарам на сцената?
Милчев наистина се нервира. Мозък нямат тези в училище. Спорт! На всяка манджа мерудия!
— Трябва баскетболно табло! — каза Юлия.
— Какво? — Милчев сметна, че или не е чул добре, или има някакво недоразумение. Само това оставаше — баскетболно табло! И Кирил и Методий да целят коша с топка.
— Трябва да вмъкнеш нещо за баскетбола! — потвърди Юлия. — Имаме един съученик, Пантев, той например може да вкарва кошове през цялото време.
— На представлението? — с ирония попита баща й, не разбра, че точно това имаше предвид дъщеря му.
— Да!
— Глупости! Табло! От къде на къде?
— Табло има, ти само го вмъкни.
— Ами, ами!
— Ще го вмъкнеш, моля ти се! — настоя Юлия.
— Стига глупости! — махна с ръка бащата.
— То пък като че ли останалото… — избухна Юлия, но успя да се овладее.
— Какво, кажи де, какво?
Юлия се подвоуми, но не успя да се въздържи. Остави чесъна настрана, вдигна театрално ръка и с фалшива приповдигнатост цитира от сценария:
— Трепета, с който ние прекрачваме този свещен праг.
— Е? — недоумяваше бащата.
— Юлия, това е много хубаво — обади се майка й.
— Може да е хубаво, но не е вярно.
— Кое не е вярно? — попита баща й.
— Няма такова нещо!
— Какво нещо?
— Трепет няма! И праг няма! Ходим си на училище и толкоз. Без праг! И без трепет!
— Сега още не го усещате. Като пораснете, ще разберете. А дотогава ще мълчиш, защото виждаш ли? — показа й той дланта си.