12.
Наложи се тази вечер Маляка да отиде с родителите си на кино от осем вечерта. Решението дойде след кратък, но твърде бурен скандал. Изобщо откакто сестра му каза, че ще се жени, спокойствието в този дом свърши. Тя им бе купила билетите за кино, без да ги пита, защото нейният годеник, така го наричаше вече, щял да дойде на гости, за да свикне с обстановката. Тогава чак разбраха, че се канят да живеят у тях. Маляков заяви на дъщеря си, че той самият обича шегите, но такава тъпоумна шега никога не е мислил, че може да му се изиграе. Ако те живеят заедно, къде ще спи брат й? Милата му сестра бе помислила и за това — ще спи в хола. Мъжът й ще донесе пружина от таванската си стаичка.
— Мъжът ти ли? — извика баща й. — Аз пък не разрешавам. Ще ти скрия паспорта и… Дай го!
Момичето не се възпротиви, даде паспорта и посъветва баща си да прочете какво пише в него. Пише, че вече е омъжена.
Излязоха един час преди киното — родителите на Маляка имаха нужда от чист въздух. И него помъкнаха. Добре, че мълчаха през цялото време.
В киното Маляка направи голямо откритие. Няколко реда напред зърна Добрева.
Никой ученик не може да си представи как изглежда учителят им извън училище. Или по-скоро, мъчно му е да предположи, че учителят е съвсем като останалите хора и прави това, което правят и те. Маляка например нямаше да се изненада, ако му кажеха, че сутрин, когато Добрева става, взима дневника от нощната масичка и отива в кухнята да закуси. Никога не беше я виждал без дневник. Камен мислеше, че през свободното си от училище време, Добрева решава задачи. От къде иначе ще знае как се решават всички задачи. А Пантата виждаше в хола на Добрева черна дъска.
Че Добрева е влюбена обаче, на никого не можеше да мине през ума. А Маляка откри точно това. Добрева седеше няколко реда напред, а до нея — млад, едър мъж. Още светеха лампите, когато той постави ръка през рамото й. Прегърна я. Лампите загаснаха и тя склони глава към него. Значи, Маляка успя да я хване на местопрестъплението! Точно така си помисли — хванах ли ви на местопрестъплението! Нека сега то вдигне на дъската, нека го пита каквото си иска, нека не знае нито дума от урока. Нека! Какво ще му направи?!
На следващия ден получи отговор на въпроса. Добрева го вдигна. Той бъкел не знаеше.
— Защо не си готов?
— Снощи бях на кино! — каза Маляка и зачака ефекта от думите си.
— Е, какво от това? И аз бях!
— Видях ви — отвърна Маляка многозначително.
— И аз те видях.
И му писа двойка. Такава двойка му завъртя, че напълно уби радостта му от заболяването на учителя по трудово. Последните два часа имаха при него, а да свършиш два часа по-рано никак не е дребна работа.
— Какво ще правим? — попита Пантата. — Много е рано.
— В нашето кино дават „Приключенията на Гъли-вер“! — каза Юлия. — Искате ли да отидем?
В групичката бяха Камен, Маляка и още едно момиче.
— Гледала съм го, много е хубав! — каза момичето. На Камен това никак не се поправи. Той трябваше да ходи при дядо си, на всяка цена! А цената се оказа твърде голяма — да не отиде с Юлия на кино. Ето, дори и Добрева ходи на кино.
— Камене, ти? — попита Юлия.
— Ами аз, такова, трябва да ходя при дядо.
— Точно сега ли? Ще отидеш друг път.
— Сега трябва! — отвърна й той.
— Както искаш! — разсърди се Юлия. — Панта, хайде!
— Защо не оставиш заедно да го гледаме? — обърна се Камен към Пантата.
— Ако е гот наистина, и с тебе ще го гледам! — обеща му Пантата. — Хайде, Маляк!
Маляка отказа. Остана с Камен.
— Ти защо не отиде? — попита го Камен.
— Пак не мога да я трая тази Юлия. Все отгоре те гледа.
Този път Камен не я защити.
Отидоха заедно до болницата. Маляка остана долу пред вратата. Дядото на Камен обаче слезе да го види, затъжил се беше за всички. Иначе се чувствуваше добре, операцията излезе сполучлива и след някой и друг ден щеше да се прибере.
Когато се върна в къщи, Маляка завари ергенската пружина на зет си в хола. Зет му се разхождаше вече из къщата по пантофи.
— Здравей, шурей! — обърна се той към Маляка.
— Шуреи ли се падаме? — попита Маляка и изпита някаква гордост. Тази дума му вдъхваше уважение.
— Ако се ожениш за сестра ми — отвърна зет му, — и аз ще ти бъда шурей, ама тя е на двадесет и две!
Като чу двадесет и две, Маляка си спомни за двойката, която носеше в чантата си. Но този път реши да не крие бележника. Кой ще се занимава сега с неговия бележник!
13.
Вратата на апартамента на баба Гинка се отвори и на стълбището горд, захилен до уши, изскочи Тончо, облечен от глава до пети като каубой, препасан с широк колан, на който висяха два кобура със стърчащи дръжки на пистолети. Тончо забърза надолу по стълбището, но вървеше много смешно. Костюмът му беше тесен и той се боеше да не се пукне по шевовете.