Маляка се облече на две, на три, потърси Камен и като разбра, че е отишъл да се подстригва, хукна към бръснарницата. Втурна се в нея точно когато чистачката се беше навела и събираше пръснатите по пода отпадъци от коси. Летящата врата я подбра така, че тя едва не заби нос в земята. Маляка побягна. Съвсем навреме, защото жената го погна с дълга като на баба Яга метла и го гони чак до ъгъла. Тичаше бързо, едва не настигна Маляка, който, както е известно, взимаше шестдесетте метра за осем секунди.
— Аз ще те подстрижа като дойдеш, да знаеш! — викна тя и си тръгна обратно.
След малко Маляка залепи нос на витрината. Онази, с метлата, привършваше повторното почистване. Да можеше сега да влезе някой и да я бутне. На кино точно така щеше да стане — влиза бързо солиден господин, чистачката се просва на пода, грабва метлата и преди да е видяла кой е, я счупва в главата му. Но животът не е усмивки от старите ленти. Никой не влезе, а чистачката, след като привърши с метенето, седна на един стол точно срещу вратата. Без да я изпуска от очи, Маляка заоглежда бръснарския салон, Камен беше вътре, подстригваха го. С гримаси и ръкомахания Маляка се опита да привлече вниманието му. По дяволите, безрезултатно! Машинката ли скубеше, та Камен седеше със затворени очи? Като влюбените по филмите, когато се целуват. И сестра му, и тя със затворени очи се е целувала, та сега Маляка трябваше да спи в хола.
Най-сетне Камен го забеляза. По жестикулациите на Маляка разбра, че работата не търпи отлагане. Добре, че бръснарят се заговори с колегата си, та Камен използува момента, за да се измъкне от стола.
Миг след това двамата с Маляка търчаха с все сила по улицата. Хората се обръщаха — Камен не беше свалил бръснарската кърпа от врата си, а главата му беше подстригана до половина.
Минаха между блоковете и спряха запъхтени. Бяха потресени. Кой бе посмял да посегне на игрището, което им струваше толкова усилия и старание, което с такова желание поддържаха! И дървената пейка край оградата — за чакащи играчи и за зрители, бе пак тяхно дело. А сега…
Към Камен и Маляка се присъединиха двете близначета, Тончо и още две момчета от съседния блок.
— Кой кретен си е стоварил тук тухлите? — попита едното момче.
Камен и Маляка вдигнаха рамене. Тончо погледна гузно към земята.
Измежду блоковете се подаде Пантата. Идваше на редовната тренировка. Доплака му се като видя тухлите върху игрището. Що за безобразие?! И то точно, когато постоянството и упоритостта им бяха започнали да дават добри резултати. Преди седмица отидоха да погледат тренировката на детския отбор на „Академик“. Седнаха отстрани на пейката и наостриха уши, за да чуват наставленията на Пангаров. Пангаров ги забеляза и отиде при тях. Мек, мек, като памук.
— А бе слабандрак — направи опит да се пошегува той. — Поправи ли си успеха?
Пантата се престори, че не го чува. Виж му ума, слабандрак ще го нарича. Ако знаеше, че той, Лъчезар Пантев, е получил по литература много добър, пет, нямаше да приказва така.
— Мисля, че е време да се връщащ в отбора. Състезанията чукат…
— Къде чукат? — попита Пантата.
— По главата та чукат, къде? Пантев — тонът му стана сериозен, — ако трябва, ще поговоря с директора, с учителите… За един спортист далеч не е задължително да е отличник! И професори има завършили с много добър, пет! Ще поговоря да ти поправят двойките и тройките… Правиш ми се на обиден, но е за твоя сметка. Спортът е като цигулката. Не го ли практикуваш… Да не трябва после да започваме от до, ре, ми, фа, сол!
— Ще разрешите ли да поиграем? — попита Пантата.
— Да поиграете? Кои да поиграете?
— Ние, ето — посочи приятелите си, — ние и вашите момчета.
Каква усмивка се появи на лицето на Пангаров? Без да отговори, наду свирката. Момчетата му спряха тренировката. Пангаров посочи на Пантата с глава игрището. И мачът започна. Онези в спортни облекла, Пантата и приятелите му по долни фланелки и гащета. Нищо, че този ден всички, включително и Пантата, се случиха по бели гащи. Не е работата в облеклото.
Разбира се, загубиха, но само с пет точки. При това последните пет минути играха без Пантата — Пангаров го отстрани за лични нарушения. След мача Пангаров говори отново с Пантата. Пантата решително отказа да се върне в отбора. Държа се рязко. И се почувствува отмъстен.
На връщане всички бяха в отлично настроение! В ушите на Маляка отново звучеше духова музика, примесена този път с овациите на многохилядна публика.
— След месец ще им играем пак! — каза Пантата. — Тренировки му е майката.