— Ясно ли е сега?
Пантата примига и заби поглед в пода.
— Седни си! — каза му Добрева. Изглеждаше абсолютно изтощена. Нямаше сили дори да повиши тон. — Някой трябва да му помага. Камене!
Не случайно се обърна към Камен, знаеше, че другарува с Пантата, че заедно играят баскетбол. Но веднага се отказа.
— Не, не, ти имаш тежко семейство.
— Защо, аз…
— Сядай, сядай!! — настоя Добрева. — Председател си на отрядния съвет, а и в къщи помагаш, стига ти! Кой иска да се заеме с Пантев?
Юлия се изправи. Камен погледна към чина й. Погледна и към Пантата. Пантата не се отказа от помощта на Юлия. Камен се почувствува предаден. Не знаеше защо точно предаден, но така се почувствува.
След училище тръгнаха, както обикновено, заедно. Един непознат младеж спря Пантата. Искаше да говори с него. Маляка предложи да почакат приятеля си, но Камен заяви мрачно, че бърза, който иска да го чака.
— Тежко семейство! — изсъска Камен. — Кой пък й каза, че имам тежко семейство?
— Пантата!
— Кой?
— Пантата! — отвърна Маляка. — Тя попита защо те няма и той, за да не ти пишат отсъствие…
Пантата ги настигна и Камен прекрати разговора. По-скоро прекрати го Пантата.
— Поканиха ме в „Локомотив“! — съобщи им той радостен.
— Е — спря се Маляка?
— Ами викат ме, ще отида.
— Зарязваш ни значи!
— Няма такова нещо — Пантата сложи ръка през рамото на Маляка. — Пак съм с вас. Но трябва да помисля и за бъдещето си. Виждате, че не ми върви в училище.
— Сега нали ще те подсилват! — подхвърли му язвително Камен.
Пантата не се досети, че Камен го подиграва за Юлия. Мислеше си за неочакваната покана да отиде в „Локомотив“. Тя разпали самолюбието му. На крака му дойдоха, това малко ли е? Цапето, така му викали на треньора, видял Пантата още в началото на тренировките с Пангаров и решил да го вземе на всяка цена. Не било удобно веднага да отнема състезател от колегата си, трябвало да поизчака, но Пантата изчезнал. Разбира се, мислеше си Пантата, имам вече достатъчно опит с треньорите. Колкото и да е добър този Цапе, никой не знае кога може да го прихване. Затова ще си нося анцуга в мрежа и ще ходя облечен със собствени дрехи, за всеки случай!
Друго, което вълнуваше Пантата, бе въпросът за успеха. Дали и в „Локомотив“ ще държат непременно да има добър успех? С разказвателните предмети напоследък горе-долу се справяше. Но математиката? Ето и последното контролно, което носеше в чантата си. Ако не беше то, може би нямаше да се съгласи така бързо да ходи в „Локомотив“. Щеше да направи малко фасони. Когато правиш фасони, по те ценят, но какви фасони може да се правят с двойка по математика. Никакви! Хвърляш се в обятията на Цапето и не питаш повече за нищо. Какво ще питаш, когато в училище взеха да ти назначават ученици за учители. Юлия! Откъде накъде?
А Камен все още беше ядосан на Пантата. И изпитваше срам, че той знае за чувствата му към Юлия. Някои събития започна да вижда в друга светлина. Спомни си, че Пантата ходи с Юлия на кино, вместо като Маляка да го придружи до болницата! А косата? Случайно ли Пантата го направи на карикатура, да му се смее целият клас? И сега — „Локомотив“! Защото на игрището им натрупаха тухли! Корабът взе да потъва. А когато корабът потъва, плъховете първи бягат. В някаква книга чете това за плъховете. Първият плъх напусна. Кой ще е следващият?
— Маляк! — каза Камен и му направи знак да го последва.
— Къде? — попита Пантата.
— Имаме работа! — отвърна хладно Камен. Маляка не знаеше за каква работа става дума, но тръгна с него.
— Къде отиваме? — попита той.
— Да ми оправят косата — отвърна Камен. — Да не искаш цял живот с нахлупено кепе да ходя. Заради онзи „Локомотив“!
Една лека кола не искаше да се съобрази, че децата вървяха по пешеходната пътека. Камен вдигна чантата си, мъжът завъртя волана и ги заобиколи. Маляка се затича и се опита да достигне колата с плюнка. Все ги учат да пресичат на пешеходните пътеки, пък… Ако шофьорът те сгази на пешеходна пътека, носи голяма отговорност. Ха!
Все пак преди да стигнат на отсрещния тротоар, Камен принуди една кола да спре. Спирачките й изскърцаха и шофьорът изкрещя през прозореца:
— Що си играете! Като ви сляза!
— Пешеходна пътека е! — отвърна му Камен с достойнство. — И сте длъжен.
— После ще ви лежа! — закани им се с пръст шофьорът.
— Може и да ни висите! — отвърна му Маляка. — Има смъртно наказание!
Шумът от мотора се смеси с някакви ругатни, но децата не им обърнаха внимание.