Юлия го погледна и това го смути.
— Какво? — попита тя.
Съвсем се смути.
— Тук пуши ли се? — попита той.
— Ти пушиш? — учуди се Юлиян.
— Мъча се да ги откажа! — правеше се на мъж Пантата. Извади от джоба си кутията „Слънце“, отвори я. — От сутринта съм изпушил само пет цигари.
— Ако влезе майка ми…
— Е, добре — прибра Пантата цигарите. — И без друго сутрин ми се късат гърдите от кашлица.
Напразно Пантата смяташе, че Юлия се е зашеметила от неговата мъжественост. Единственото, което тя си мислеше, бе, че ако майка й влезе и види тази кутия цигари, ще направи скандал. Не изключваше и възможността да изхвърли Пантата като мръсно коте. Вярно е, че са културно семейство, но културата също има някакви граници.
Юлия погледна в тетрадката му. Разбира се, нищо не е решил. С този отровен от никотина мозък, какво може да реши човек. Щеше да му го каже, но предпочете вместо да се заяжда, наистина да му помогне. Нали ще става учителка.
— Хайде да решим заедно твоята задача — предложи Юлия. — Ще видиш, че не е мъчно.
— Добре — съгласи се Пантата. — Аз математиката въобще… — махна пренебрежително с ръка. — Но виж, да чета обичам. Не уроците си, ами… Аз иначе чета много! — излъга Пантата.
— Чел ли си „Нощем с белите коне“?
— От кого е? — попита Пантата. За първи път чуваше за тази книга, но реши, че непременно ще я прочете. Щом се разправя за коне, трябва да е интересна, може и спортна да е.
— От Павел Вежинов.
— Не съм я чел! — призна Пантата.
— Много е хубава!
Юлия придърпа „алгебрата“ и повтори задачата. Започна да разсъждава бавно на глас, като следеше Пантата. Щом видеше, че се разсейва, повтаряше. Много хубаво обясняваше. Нещо проблесна в главата на Пантата, но бързо угасна. Преписа задачите и си тръгна.
Щом сви зад ъгъла и се увери, че никой не го гледа, извади кутията с цигари и я метна през оградата в двора на някаква къща. Отърва се.
Пантата се усмихна. Беше станал смешен в собствените си очи. Как можа да му хрумне тази глупост с цигарите? Само си хвърли парите на вятъра, като че ли много ги имаха в къщи… Яд го хвана, даже срам. Майка му се трепе заради него, ходи да чисти по чужди къщи, за да изкара някой и друг лев допълнително, а той…
Пантата реши да откаже цигарите. За цял живот!
Отмина книжарницата, но се върна. Заразглежда изложените книги. Нямаше я тази, за която Юлия му каза. Влезе вътре и я затърси по рафтовете. Като не я видя, попита продавачката.
— Имате ли, такава — взе да върти ръка, мъчеше се да си спомни заглавието, но… Накрая изтърси: — Посред нощ с белите коне.
Продавачката се усмихна.
— Нито посред нощ имаме, нито посред ден!
Видя, че Пантата се смути и реши да се позабавлява.
— От кого е?
Пантата напрегна мозъка си.
— Щом я нямате, какво значение има?
Тръгна си. Продавачката го спря:
— Не е посред нощ, а „Нощем с белите коне“.
— Добре де! — съгласи се Пантата обиден и подтиснат от ироничното отношение на продавачката и от собственото си невежество.
Наближаваше дома си, когато видя на отсрещния тротоар Камен. Пресече улицата и го спря.
— Здрасти, къде?
Камен забеляза, че Пантата е облечен много официално и без да отговори на въпроса му, попита:
— А ти?
— При Юлия бях. Какво стана с игрището?
— Какво те интересува игрището! — тросна му се Камен. — Ти си в „Локомотив“!
— Че какво от това?
— Ей такова, шарено! — обърна му гръб Камен и си тръгна.
5.
Цели три дни Тончо лъга Маляка, че е обявил гладна стачка и нищо не хапва. Маляка го води по два пъти на ден в сладкарница и го тъпка с боза и пасти. Това направо го разори. Когато вечерта на третия ден докараха керемиди за покрива на гаража, истината излезе наяве. Тончо си призна всичко, включително, че по време на гладната стачка на два пъти му е ставало лошо от преяждане. Бой не яде, защото обеща, че ще върне парите, които Маляка похарчи за него — два лева и четиридесет и шест стотинки.
След като разбраха, че Тончо ги е лъгал, Камен отиде веднага у Константинов.
— Говорихте ли, другарю Константинов? — попита той.
— Говорих, как няма да говоря. Знаете чичо си Константинов, като обещае нещо! Той обаче разрешение има.
Камен почувствува, че работата не отива на добре. Не разбираше само, защо Константинов се държи малко неловко.
— И в райсъвета ходих. Голям скандал им направих, но безрезултатно! Щом е законно… Пак ще видим де — реши да се измъкне Константинов.
За Камен не остана и следа от съмнение — Константинов си измиваше ръцете. Но Камен не подозираше, че самият Константинов се готвеше да строи гараж. В края на краищата в райсъвета му бяха приели заявлението — с помощта на Ташев. Дори двамата, Константинов и Ташев, решиха да си направят гаражите с една обща стена, за по-евтино. Така от враг, Ташев превърна Константинов в свой съюзник. Не случайно беше дипломат.